Борис Априлов (псевдоним на Атанас Василев Джавков) е български писател, хуморист, фейлетонист, драматург и автор на творби за деца и юноши. С поредицата за приключенията на Лиско, авторът създва литературно съзвездие, достойно за компания на класики като „Мечо Пух“ и „Пипи Дългото чорапче“. През есента на 2019 г. историите за лисичето, любими и на деца, и на възрастни, отново оживяха с твърди корици и цветни илюстрации от Мира Мирославова, а „Приключенията на Лиско в гората“ беше първата книга от поредицата на издателство “Ракета“. Последва я „Приключенията на Лиско по море“, а сега при нас вече е третия роман: „Лиско при квадратните същества“. Той е издаден за първи път у нас през 1975 г. Днес излиза под логото на издателство „Ракета“ и звучи повече от актуално.
 
Стела Соколова споделя:
„Дни след края на извънредното положение и в началато на извънредната обстановка издаваме първата си книга след два месеца пауза. Не сме го планирали, но се оказа, че „Лиско при квадратните същества“ точно днес, повече от всякога, звучи като антиутопичен роман, отпечатан за първи път преди близо 50 години. Възможно ли е големият писател Борис Априлов е да е имал компас за бъдещето? Или пък е описвал настоящето си в детска книга? Най-новото издание на „Лиско при квадтатните същества“ вече е факт и тепърва ще дава на читателите си от всички възрасти поводи за размисъл. Както и за смях. Защото вирусите и ужасът се борят с широка усмивка. Питайте Лиско, ако не вярвате.“
Част от героите в „Лиско при квадратните същества“ носят маски на главите си, презапасяват се с тоалетна хартия и храна, пътуват в задръствания и дишат мръсен въздух. Техните антиподи пък се борят за театъра и поезията, откриват Сервантес и издигнат паметник на Лиско. Самият той попада в страната на квадратните същества, след това и при тази на ламарианците, но не се застоява дори и при тях задълго. Верен на порива си за непрекъснато движение, малкият приключенец пълни една яхта с 2000 вегетариански консерви и известно количество лимонада, за да поеме към нови хоризонти. Но преди да отплава, ще му се наложи да спаси не някой друг, а самото изкуство.
 
Ето и кратка подборка от вълшебния свят на „Лиско при квадратните същества“ , книгата, в която реалността изплува от …метафората.
 
„– Представи си: Христофор Колумб цепи дърва на двора и прави туршии. В това време Америка чака ли, чака. Да я открият. А аз какъв велик детектив щях да бъда без тютюн?
– Никакъв! – съгласи се лисичето. – Детектив без лула е като лисица без опашка.“
***
„– Шумът и абсолютната тишина убиват – рече Александър. – Абсолютното въздържане също. Да не говорим за абсолютната добрина… Уморен ли сте?
– Много… Вчера бягах от едни жаби… а днес – от една Долина на тишината.“
***
„Един човек можеше да бъде едновременно: и глупак, и мъдрец. Един човек може да прояви едновременно: и героизъм, и страх, и благородство, и подлост, и жестокост, и милосърдие.
Според лисичето всичко това е неприсъщо за което и да е животно и може да се обясни само с изостаналост. За да бъде разнообразен, човекът си плаща скъпо.“
***
„Ужасът е нещо, което също иска да съществува. И той носи душа, живее му се. Микробите и ужасът искат да се развиват. И те искат да заживеят като индивиди, и те мечтаят за някакво бъдеще. Но понеже тяхното бъдеще прекъсва бъдещето на другите, тези други са измислили срещу микробите серум. Това исках да Ви кажа.
– А срещу ужаса? – запита Александър и се хвана в капана.
– Срещу ужаса – смях!… В най-тежките моменти разтегни устни за усмивка.“
***
„– Много ти стана!
– Макарони купи ли?
– Не.
– Октания, ти си непоносима! Квадратният мъж стана и се обу. – Казал съм ти – макарони да има винаги. Много макарони! Просто да бъде пълно с макарони!
– Абрехт! – тропна с токче Октания. – Дошла съм да си отдъхна сред природата!
– Извинявай, Октания! – той целуна ръката ѝ. – Просто се поддадох на настроението си. Задишаха още по-дълбоко. Една минута след това Абрехт погледна часовника си и каза: – Хайде!
– Боже, кога изтекоха петнайсет минути!… Абрехт!
– Кажи, Октания.
– Купи ли тоалетна хартия?
– Да.
– Ти си бог! – забеляза Октания. – Иначе щях да ти счупя главата.
Абрехт и Октания нахлузиха маските на главите си и тръгнаха по алеята.“
***
„ – Навсякъде! Всички улици и улички. Няма нито едно свободна местенце. Кибернетичната ни машина е изчислила, че е достатъчно да се появи само една нова кола отнякъде и движението по улиците ще се блокира, а държавата ни ще се парализира.
– Изцяло ли?
– Абсолютно! Някъде по асфалтовите артерии съществува едно-единствено свободно квадратче. Служи ни за преместване. Ако не дай боже се запълни и то – край.“
***
„– Това е една страна, където техниката и автоматиката са победили. Там хората живеят богато, всичко си имат, ама каквото си искат, си го имат…
– Хладилниците им са пълни! – извика Лиско.
– Всички видове машини, които правят живота на човека лек. Всички видове коли. Те се движат само с коли.
– Да, ама въздухът им е отровен – възрази брадясалият човек.
– Е, да, но си имат всичко необходимо за удобен и практичен живот.
– Да, ама затова са се превърнали в квадратни същества!”
***
„ Не разбирам само едно: защо квадратианците се страхуват от изкуството.
– И това ли да ви обяснявам? – въздъхна Човекът с рядко доброто лице. – Ами изкуството раздвоява. Изкуството развеселява, изкуството натъжава, то дезорганизира, отнася те някъде, кара те да блееш, ставаш неположителен човек. А техническият прогрес се нуждае от хора с ясна техническа мисъл.”