Олег Хлевнюк е доктор на историческите науки, главен специалист на Държавния архив на Руската федерация, както и водещ научен сътрудник в Международния център за история и социология на Втората световна война и нейните последици към Националния изследователски университет „Висше училище по икономика“. В своята книга „Сталин. Нова биография на един диктатор“, издателство “Изток-Запад, той обобщава десетилетните изследователските усилия на един от най-добрите историци на Русия. Хлевнюк е впрегнал всичките си познания и опит, за да изгради убедителен портрет на маниакален, параноичен и страховит деспот, концентрирайки се върху важните събития от живота му и ключовите аспекти на неговата личност и власт.
“Авторът е свободен от оковите на миналото, към които мнозина остават и до днес приковани в опитите си да оневинят Сталин или да омаловажат престъпленията му. Като специалист, един от най-добрите познавачи на архивите, Хлевнюк има трезва и хладна преценка за него. В същото време много добре знае къде са границите на познанието ни за миналото и те са добре очертани в неговото изследване. Това е още една черта, която го отличава от онези, които опитват да запълва белите полета със слухове и спекулации.”
Откъс от „Сталин. Нова биография на един диктатор“ от Олег Хлевнюк
“Близката вила била много пъти достроявана, стопанинът вземал активно участие в промените. Резултатът бил огромна къща, странно съчетание на стандартно-бюрократичен стил и прекомерен лукс. По думите на дъщерята на Сталин, Светлана, всички стаи си приличали и били „безлични“. Рядко ползвали втория етаж, до който бил прокаран асансьор. Любима стая на Сталин, поне през последните години от живота му, била т.нар. малка трапезария на първия етаж. В това просторно помещение от 76 м² имало правоъгълна маса, дълга три метра, диван, бюфет, кресла, масичка с телефони, камина. До камината били ловните пушки и окачен на стената бинокъл. На пода имало голям килим. От стаята се излизало на голяма остъклена веранда и на тераса. Светлана пише, че в тази стая Сталин спял и работел. Голямата маса била отрупана с книги и документи. Ако нямало гости, Сталин се хранел в края на масата. Държал лекарствата в бюфета със съдовете. Обичал да седи край камината. По негово нареждане в камината пекли месо на шиш. В тази стая Сталин приемал посетители. Тук получил съдбоносният удар, причинил смъртта му.
Около вилата на Сталин имало голям, двайсет хектара, парк. Сталин лично се занимавал с благоустрояването на парка и лично организирал стопанството на вилата. Той направил плана на парник за цитрусите. Грижел за засаждането на лозе, за отглеждането на дини, за развъждането на риба в езерото. По негово нареждане даже пращали в магазините в Москва част от реколтата дини. В имението на Сталин имало коне, крави, кокошки, патици, малък пчелин. Работниците от охраната твърдят, че Сталин много и внимателно се грижел за това голямо стопанство, като се интересувал и от най-малките подробности. Запазени са стотици разпореждания на Сталин, записани от началника на стопанството във вилата, подполковник П. Лозгачов:
7 април 1950 г.: а) дините и пъпешите да се садят в сандъчета след 10 май; б) от средата на юли да се подрязват дините и пъпешите. […] 20 април: […] да се разредят елхите на пътеката от кухнята до езерото. […] Царевицата да се сади през половин метър край главната къща и между ябълките до езерото, по-близо до беседката. Там да се сади бобът. […] По краищата зеленчуковата градина да се садят патладжани, царевица, домати и т.н.
Лозгачов твърди, че подобни нареждания фактически е имало всеки ден. Всъщност Сталин е бил собственик на малко имение, с което предпочитал да се занимава сам, без да разчита на помощниците си. Той донякъде разпространявал този патриархален стил на управление и на своето „голямо стопанство“ – Съветския съюз. Лично контролирал и разпределял ресурсите и резервите на държавата, като записвал най-важните неща в специално тефтерче. Внимателно изучавал детайлите в сценариите за филмите, в архитектурните проекти и в тези за конструирането на военна техника. Докато прокарвал пътеки във вилата си, Сталин не забравял и улиците на Москва: „Казват, на площада на Арбат (където беше църквата пред киното) още няма павета (или асфалт). Това е позор. Един от най-оживените площади и целия в дупки! Натиснете и накарайте да завършат площада.“
И голямата зала (155 м²) – център на социалния живот във вилата на Сталин, е последица от неговите архитектурни нареждания. Това внушително помещение било създадено чрез обединяване на кабинета и полукръглата пристройка на една от терасите. В центъра на залата имало маса, дълга 7 метра, върху килим 12 на 6 метра. (Впрочем площта на този килим била колкото жилището, в което през 1953 г. живеели 16 средностатистически обикновени хора, тъй като тогава средната норма жилищна площ в съветските градове била 4,5 м² на човек.) Креслата и диваните били покрай стените. В голямата зала Сталин работел на масата или по диваните и на креслата. Но голямата зала била най-вече място за срещи и за редовните угощения.”
“Авторът е свободен от оковите на миналото, към които мнозина остават и до днес приковани в опитите си да оневинят Сталин или да омаловажат престъпленията му. Като специалист, един от най-добрите познавачи на архивите, Хлевнюк има трезва и хладна преценка за него. В същото време много добре знае къде са границите на познанието ни за миналото и те са добре очертани в неговото изследване. Това е още една черта, която го отличава от онези, които опитват да запълва белите полета със слухове и спекулации.”
Откъс от „Сталин. Нова биография на един диктатор“ от Олег Хлевнюк
“Близката вила била много пъти достроявана, стопанинът вземал активно участие в промените. Резултатът бил огромна къща, странно съчетание на стандартно-бюрократичен стил и прекомерен лукс. По думите на дъщерята на Сталин, Светлана, всички стаи си приличали и били „безлични“. Рядко ползвали втория етаж, до който бил прокаран асансьор. Любима стая на Сталин, поне през последните години от живота му, била т.нар. малка трапезария на първия етаж. В това просторно помещение от 76 м² имало правоъгълна маса, дълга три метра, диван, бюфет, кресла, масичка с телефони, камина. До камината били ловните пушки и окачен на стената бинокъл. На пода имало голям килим. От стаята се излизало на голяма остъклена веранда и на тераса. Светлана пише, че в тази стая Сталин спял и работел. Голямата маса била отрупана с книги и документи. Ако нямало гости, Сталин се хранел в края на масата. Държал лекарствата в бюфета със съдовете. Обичал да седи край камината. По негово нареждане в камината пекли месо на шиш. В тази стая Сталин приемал посетители. Тук получил съдбоносният удар, причинил смъртта му.
Около вилата на Сталин имало голям, двайсет хектара, парк. Сталин лично се занимавал с благоустрояването на парка и лично организирал стопанството на вилата. Той направил плана на парник за цитрусите. Грижел за засаждането на лозе, за отглеждането на дини, за развъждането на риба в езерото. По негово нареждане даже пращали в магазините в Москва част от реколтата дини. В имението на Сталин имало коне, крави, кокошки, патици, малък пчелин. Работниците от охраната твърдят, че Сталин много и внимателно се грижел за това голямо стопанство, като се интересувал и от най-малките подробности. Запазени са стотици разпореждания на Сталин, записани от началника на стопанството във вилата, подполковник П. Лозгачов:
7 април 1950 г.: а) дините и пъпешите да се садят в сандъчета след 10 май; б) от средата на юли да се подрязват дините и пъпешите. […] 20 април: […] да се разредят елхите на пътеката от кухнята до езерото. […] Царевицата да се сади през половин метър край главната къща и между ябълките до езерото, по-близо до беседката. Там да се сади бобът. […] По краищата зеленчуковата градина да се садят патладжани, царевица, домати и т.н.
Лозгачов твърди, че подобни нареждания фактически е имало всеки ден. Всъщност Сталин е бил собственик на малко имение, с което предпочитал да се занимава сам, без да разчита на помощниците си. Той донякъде разпространявал този патриархален стил на управление и на своето „голямо стопанство“ – Съветския съюз. Лично контролирал и разпределял ресурсите и резервите на държавата, като записвал най-важните неща в специално тефтерче. Внимателно изучавал детайлите в сценариите за филмите, в архитектурните проекти и в тези за конструирането на военна техника. Докато прокарвал пътеки във вилата си, Сталин не забравял и улиците на Москва: „Казват, на площада на Арбат (където беше църквата пред киното) още няма павета (или асфалт). Това е позор. Един от най-оживените площади и целия в дупки! Натиснете и накарайте да завършат площада.“
И голямата зала (155 м²) – център на социалния живот във вилата на Сталин, е последица от неговите архитектурни нареждания. Това внушително помещение било създадено чрез обединяване на кабинета и полукръглата пристройка на една от терасите. В центъра на залата имало маса, дълга 7 метра, върху килим 12 на 6 метра. (Впрочем площта на този килим била колкото жилището, в което през 1953 г. живеели 16 средностатистически обикновени хора, тъй като тогава средната норма жилищна площ в съветските градове била 4,5 м² на човек.) Креслата и диваните били покрай стените. В голямата зала Сталин работел на масата или по диваните и на креслата. Но голямата зала била най-вече място за срещи и за редовните угощения.”