Кореспонденцията на един от най-обичаните в света художници Винсент ван Гог излиза отново на български в луксозно издание и с нов подбор. Томът „Завинаги твой, Винсент“ събира най-значимите му писма до Тео – неговия по-малък брат. В този епистоларен шедьовър възприеманият от мнозина за луд гений художник се разкрива чрез собствения си глас като дълбоко чувствителен и раним човек, смел мечтател и състрадателен хуманитарист.
Първият и единствен превод у нас на писмата е на Никола Георгиев от 1967 година. Издателство „Кръг“ използва текста, който е редактиран и датиран изцяло наново според последните проучвания на десетки специалисти от Музея „Ван Гог” в Амстердам. Тъй като преводът е направен по двутомника Als Mensch unter Menschen от 1959 г. на издателство „Хеншелферлаг-Берлин”, много от писмата са преподредени, за да бъде хронологията им по-точна. Новото издание е придружено и от просторен уводен текст, посветен на живота и творчеството на Ван Гог. Текстът е обогатен и от подробни бележки под линия, които осветляват неясни досега моменти от писмата и хора, с които е свързана съдбата на Ван Гог. Цялото художествено оформление на „Завинаги твой, Винсент“ включва и част от рисунките на прочутия нидерландец и е дело на младата художничка Весела Карапетрова.
От краткия 37-годишен живот на Ван Гог са запазени 820 писма, от които 659 са адресирани до неговия по-малък брат. Това забележително наследство проследява пътя на художника през четири европейски страни към най-висшата цел, изискваща могъщо усърдие – себедоказването. Особата на Ван Гог е обвита в митове и легенди. До днес биографи, учени и лекари се опитват да разгадаят неговата душевност и неговата болест, която в крайна сметка го довежда до самоубийство. Истината е, че част от отговора на „загадката Ван Гог“ дава самият той в писмата си.
Бавно и постепенно чрез мъдро и пламенно слово той се показва пред читателя като съзерцателна и дълбокомислеща натура. Сборникът хвърля светлина върху нереализираните религиозни търсения на художника преди да реши да се посвети на изкуството. Сам Ван Гог описва болезнените си любовни разочарования, оставили неизлечим отпечатък в ранната му възраст, разбиранията си за жените и семейния живот. Писмата му са бурен мемоар за сблъсъка на неукротимия човешки дух с консервативното общество и начинът, по който то го смачква.
Кореспонденцията разкрива творческия процес на Винсент, както подписва картините си, аскетичния му начин на живот и самобичуването, на което се подлага, когато не е удовлетворен своята работа. На Тео художникът споделя мнения за други артисти, особено за Пол Гоген, ключова фигура в последните му дни, когато Ван Гог е разяждан от психически сривове. Тези пристъпи са обект на много тълкувания, но най-точното им описание прави самият художник в писмата до брат си.
Писмата на Ван Гог са спечелили много овации за своите литературни качества през годините от първото си издаване през 1914-1915 година насам. Интересът към тях не стихва и те са публикувани в много издания с различен подбор. Освен всичко, епистоларното творчество на художника потапя читателя в бавното живеене от края на XIX век, време съвсем различно от днес.
„Завинаги твой, Винсент“ е том съкровище, за всеки, заинтригуван от личността Ван Гог, от изкуството, но и от човешкото в неговия най-висш подвиг – живеенето въпреки всичко.
Откъс от „Завинаги твой, Винсент“
„Колкото за любовта – питам се познаваш ли ти всъщност поне азбуката ѝ вече? Или ме смяташ за твърде нескромен? Искам да кажа само, че най-добре усещаш що е любов, когато седиш край леглото на някой болен, понякога без петак в джоба. то не е като да „береш ягоди през пролетта“, ягодите се берат само няколко дни, а повечето месеци са сиви и мрачни.Но в този мрак човек може да научи нещо ново и понякога ме се струва, че ти знаеш това, а понякога си мисля: не го знае.
Искам сам да изживея радостите и неволите на семейния живот, за да мога да ги рисувам от собствен опит.Когато се върнах от Амстердам, чувствах любовта си буквално умъртвена – а тя все пак бе искрена, все пак бе честна и силна любов. Но след смъртта идва възкресение Resurgam.
…………………………………………………………………………………………………………
Тя знае що е бедност., аз също. Бедността си има и добри, и лоши страни, но въпреки бедността ще рискуваме.Рибарите знаят, че морето е опасно и бурята страшна, но никога не са смятали, че опасностите са достатъчно основание да се шляят без работа на брега.тая мъдрост те предоставят на този, комуто допада.Извие ли се буря, падне ли нощ, кое е по-страшно – опасността или страхът пред опасността? По-добре действителността, самата опасност.“
Първият и единствен превод у нас на писмата е на Никола Георгиев от 1967 година. Издателство „Кръг“ използва текста, който е редактиран и датиран изцяло наново според последните проучвания на десетки специалисти от Музея „Ван Гог” в Амстердам. Тъй като преводът е направен по двутомника Als Mensch unter Menschen от 1959 г. на издателство „Хеншелферлаг-Берлин”, много от писмата са преподредени, за да бъде хронологията им по-точна. Новото издание е придружено и от просторен уводен текст, посветен на живота и творчеството на Ван Гог. Текстът е обогатен и от подробни бележки под линия, които осветляват неясни досега моменти от писмата и хора, с които е свързана съдбата на Ван Гог. Цялото художествено оформление на „Завинаги твой, Винсент“ включва и част от рисунките на прочутия нидерландец и е дело на младата художничка Весела Карапетрова.
От краткия 37-годишен живот на Ван Гог са запазени 820 писма, от които 659 са адресирани до неговия по-малък брат. Това забележително наследство проследява пътя на художника през четири европейски страни към най-висшата цел, изискваща могъщо усърдие – себедоказването. Особата на Ван Гог е обвита в митове и легенди. До днес биографи, учени и лекари се опитват да разгадаят неговата душевност и неговата болест, която в крайна сметка го довежда до самоубийство. Истината е, че част от отговора на „загадката Ван Гог“ дава самият той в писмата си.
Бавно и постепенно чрез мъдро и пламенно слово той се показва пред читателя като съзерцателна и дълбокомислеща натура. Сборникът хвърля светлина върху нереализираните религиозни търсения на художника преди да реши да се посвети на изкуството. Сам Ван Гог описва болезнените си любовни разочарования, оставили неизлечим отпечатък в ранната му възраст, разбиранията си за жените и семейния живот. Писмата му са бурен мемоар за сблъсъка на неукротимия човешки дух с консервативното общество и начинът, по който то го смачква.
Кореспонденцията разкрива творческия процес на Винсент, както подписва картините си, аскетичния му начин на живот и самобичуването, на което се подлага, когато не е удовлетворен своята работа. На Тео художникът споделя мнения за други артисти, особено за Пол Гоген, ключова фигура в последните му дни, когато Ван Гог е разяждан от психически сривове. Тези пристъпи са обект на много тълкувания, но най-точното им описание прави самият художник в писмата до брат си.
Писмата на Ван Гог са спечелили много овации за своите литературни качества през годините от първото си издаване през 1914-1915 година насам. Интересът към тях не стихва и те са публикувани в много издания с различен подбор. Освен всичко, епистоларното творчество на художника потапя читателя в бавното живеене от края на XIX век, време съвсем различно от днес.
„Завинаги твой, Винсент“ е том съкровище, за всеки, заинтригуван от личността Ван Гог, от изкуството, но и от човешкото в неговия най-висш подвиг – живеенето въпреки всичко.
Откъс от „Завинаги твой, Винсент“
„Колкото за любовта – питам се познаваш ли ти всъщност поне азбуката ѝ вече? Или ме смяташ за твърде нескромен? Искам да кажа само, че най-добре усещаш що е любов, когато седиш край леглото на някой болен, понякога без петак в джоба. то не е като да „береш ягоди през пролетта“, ягодите се берат само няколко дни, а повечето месеци са сиви и мрачни.Но в този мрак човек може да научи нещо ново и понякога ме се струва, че ти знаеш това, а понякога си мисля: не го знае.
Искам сам да изживея радостите и неволите на семейния живот, за да мога да ги рисувам от собствен опит.Когато се върнах от Амстердам, чувствах любовта си буквално умъртвена – а тя все пак бе искрена, все пак бе честна и силна любов. Но след смъртта идва възкресение Resurgam.
…………………………………………………………………………………………………………
Тя знае що е бедност., аз също. Бедността си има и добри, и лоши страни, но въпреки бедността ще рискуваме.Рибарите знаят, че морето е опасно и бурята страшна, но никога не са смятали, че опасностите са достатъчно основание да се шляят без работа на брега.тая мъдрост те предоставят на този, комуто допада.Извие ли се буря, падне ли нощ, кое е по-страшно – опасността или страхът пред опасността? По-добре действителността, самата опасност.“