В едно село, в съседни къщи, живеели две различни семейства. От къщата на едните винаги се чували кавги, подвиквания, докато в другия дом винаги царели тишина и разбирателство. Един ден жената от семейството с кавгите завидяла на щастието на съседите си и казала на мъжа си:
 
– Отиди до съседите и виж защо те винаги са толкова добри и тихи.
 
Мъжът това и направил. Скрил се под прозореца на съседите и наблюдавал. Жената миела пода, разсеяла се за малко и излязла от стаята. Тогава влязъл съпругът ѝ, не видял кофата с вода, спънал се и я разлял. В този момент съпругата му се върнала.
 
– Съжалявам, скъпи, но трябваше да свърша нещо спешно и затова кофата с вода остана тук.
 
– Аз съжалявам, скъпа, аз съм виновен.
 
Съседът, който наблюдавал си тръгнал разстроен към дома.
 
– Е, видя ли нещо? – попитала го съпругата му.
 
– Да! – отговорил ѝ мъжът.
 
– И какво?
 
– В тяхното семейство всички са виновни, а в нашето всеки е прав. – отговорил съпругът ѝ.