През целия си живот великият учител изглеждал щастлив и усмивката не слизала от лицето му. Животът му сякаш бил изпълнен с аромата на празника. Дори в деня, в който си отивал от този свят, той бил усмихнат. Изглеждал така, сякаш се наслаждавал на идването на смъртта. Бил заобиколен от учениците си и тогава единият от тях го попитал:
– Учителю, защо си усмихнат? Винаги си бил такъв, как го постигаш дори в този момент, в който умираш?
– Преди много години, когато бях на 17, отидох при моя учител, защото страдах. Той беше стар, но винаги се усмихваше без видима причина. Тогава и аз го попитах как го прави. – започнал мъдрецът.
– А той ми отговори, че човек отвътре е свободен да избира и че това е неговият избор. Всяка сутрин като отворех очи, аз се питах „Блаженство или нещастие?“. Така се случи, че и аз започнах да избирам блаженството и това е толкова естествено. – завършил учителят.
Извод: Ако не намерите щастието и баланса в себе си, никога няма да го намерите извън вас.