Напоследък четенето на книги се превърна в нещо като модна надпревара – кой колко книги може да прочете най-бързо, който пръв ще изрази компетентно мнение по най-актуалното заглавие, кой ще събере най-много снимки с книга…
 
Впрочем, съществува един определен тип хора любители на книгите. Те не изпитват необходимост да се хвалят какво са прочели. Напротив, за тях това е толкова естествено нещо, че почти не говорят за него. Те имат нужда да се потопят в книжния свят, да се гмурнат в думите, да усетят онези неописуеми емоции, които само един истински влюбен в книгите човек може да изпита. Като следващите:
  • Възможността да обикаляш с часове малки и големи книжарници.
 
  • Да откриеш нови места и нови заглавия, за които не си чувал.
 
  • Отнасяш се с книгите като със скъпоценности.
 
  • Изпитваш истинско удоволствие да подариш на някого копие от книга, която много обичаш.
 
  • Да, четеш и на електронен носител, но нищо не може да се сравни с истинската книга.
  • Искрено се дразниш на хора, които драскат по книги.
 
  • Старите издания и начинът, по който са правени, те изпълват с възхищение.
 
  • Три любими думи: Миризма на книга.
 
  • Често оглеждаш библиотеката си се гордееш с книгите, които имаш.
 
  • Когато си на гости, по книгите по рафтовете можеш да прецениш що за човек е домакинът.
  • Пазиш много от детските си книжки, защото са ти твърде скъп спомен.
 
  • Въпреки че понякога тежи, винаги си носиш книга, когато заминаваш някъде.
 
  • Всъщност си носиш книга непрекъснато.
 
  • Смяташ, че нищо не може да се сравни с това да държиш в ръцете си литературно произведение, пълно с въображаеми идеи и думи, думи, думи.