Успехът в семейните, деловите, ежедневните контакти до голяма степен се определят от способността на индивида да осъществява уместна и правилна комуникация. В книгата си „21 незаменими качества на лидера. Да станеш човекът, когото другите ще поискат да следват“, издателство „Изток-Запад“, Джон Максуел определя четири основни правила:
1. Опростяване на посланието
„Общуването не се състои само в това какво казвате. То е също и в това как го казвате. Обратно на това, което много преподаватели твърдят, ключът към успешното общуване е простотата. Забравете за впечатляващите личности с големите думи и сложните изречения. Ако искате да влезете във връзка с хората, направете го по прост начин. Наполеон Бонапарт е имал навика да казва на секретарите си: „Бъдете ясни, бъдете ясни, бъдете ясни.“
Следната история за един младши администратор е образец за ефективно общуване. Младежът бил поканен да говори пред многобройна група за пръв път, затова се обърнал към своя ръководител за съвет как да произнесе добра реч. По-възрастният мъж казал: „Напиши вълнуващо въведение, което ще грабне всеки от слушателите. После напиши кратко драматично изложение и заключение, което ще накара хората да поискат да действат. След това ги сбий колкото е възможно повече.““
2. Вглеждане в човека
„Успешно общуващите се съсредоточават върху хората, с които комуникират. Те знаят, че е невъзможно да се общува ефективно с дадена аудитория, без да се знае нещо за нея.
Когато комуникирате с хора — независимо дали с отделни личности или с група, — задавайте си тези въпроси: Коя е моята аудитория? Какви въпроси има тя? Какво трябва да бъде постигнато? И с колко време всъщност разполагам?
Ако искате да се справяте по-добре с общуването, бъдете ориентиран към аудиторията. Хората вярват на големите оратори, защото големите оратори вярват в хората.“
3. Казване на истината
„Доверието е основно условие за едно чудесно общуване. Има два начина да внушите доверие на вашата аудитория. Първият от тях е да вярвате в това, което казвате. Най-обикновени хора се превръщат във велики оратори, когато са възпламенени от убеждение. Фелдмаршал Фердинанд Фох е отбелязал: „Най-мощното оръжие на света е възпламенената човешка душа.“ И второ — изпълнявайте на дело това, за което говорите. Няма по-голяма достоверност от едно убеждение, превърнато в действие.“
4. Търсена на отклик
„Когато комуникирате, никога не забравяйте, че целта на всяко общуване е действието. Ако стоварите върху аудиторията цял куп информация, вие не общувате с нея. Всеки път, когато говорите на хората, им давайте нещо, което да усетят, да запомнят и нещо, което да направят. Ако имате успех в това, способността ви да ръководите другите ще се издигне на ново ниво.“
Осъществили този подход при комуникацията си с околните, хората трябва да се стремят да преодолеят и подводните камъни при неминуеми конфликтни сблъсъци при отделни житейски ситуации. Джеймс Борг в „Изкуството на убеждението. Как да влияем на другите“, ИК „Колибри“, набелязва пет тенденции в стила на преговаряне. Кой от тях ще се избере и приложи зависи от конкретните обстоятелства и участниците, които „играят“.
„1. Конкуренция: Опитайте се да извлечете максимума за себе си, като игнорирате интересите на отсрещната страна. Може да използвате този стил, когато:
– имате насреща си агресивно или неразумно поведение;
– сте сигурни в позицията си и можете да докажете своята правота (например, когато договаряте компенсация от магазина за стока, която освен че е била неизправна, ви е причинила и допълнителни щети).
2. Отстъпване: Предавате се и оставяте другата страна да получи всички ползи. Може да използвате този стил, когато:
– искате да създадете благоприятно впечатление за себе си (или своята организация), за да си създадете добра репутация в бъдеще. В този случай отстъпките обикновено са с ниска стойност за вас, но се оценяват високо от другата страна;
– нямате шанс да успеете с отстояването на собствения си интерес (и поради това упорството може да ви застраши в други области)
– осъзнавате, че някъде по пътя сте допуснали грешка.
3. Компромис: Подход на разбирателство, при който двете страни се срещат някъде по средата. Можете да използвате този стил, когато:
– искате да развиете (и запазите) дадено отношение;
– останалите стилове не са довели до резултат;
– ограниченията във времето налагат да се намери решение;
– искате да приключите битката между двама неотстъпчиви играчи.
4. Избягване: Обръщате гръб и не влизате в конфликта. Не правите усилие да отстоите своите интереси, нито да разберете тези на другата страна. Може да предпочетете да използвате този стил, когато:
– няма особена надежда да повлияете на ситуацията по къкъвто и да било начин;
– моментът е неподходящ;
– чувствате се разгорещени и всяко продължение ще повиши напрежението, вместо да го разведри;
-потенциалните ползи не си струват в сравнение с цената, измерена в сили и средства.
5.Сътрудничество: Ударение върху максималните ползи и за двете страни (взаимна изгода). Този стил е подходящ когато:
-поради естеството на сделката е в общ интерес да се достигне до такова решение;
– дълготрайните отношения изискват и двамата договарящи да останат доволни.
Като цяло стиловете се определят от степента, до която е застъпен един от двата сценария: този който допринася за нашето благополучие, и другият, който допринася за благополучието на отсрещната страна. Така например при отстъпването ние се грижим повече за другите и по-малко за себе си, а при конкурирането – обратното, докато при компромиса акцентите са разделени поравно. Но най-разпространеният метод, който се стремим да прилагаме при преговори и решаване на проблеми, е този, при който и двете страни извличат полза (класическата взаимноизгодна сделка).“
Джон Калвин Максуел (роден през 1947 г.) е американски писател, лектор и пастор, който пише и преподава, съсредоточавайки се главно върху лидерството. Неговите книги са продадени в милиони копия, някои от които са в списъка на най-продаваните книги на “Ню Йорк Таймс”. Той е основател на “ИНДЖОЙ Груп” – организация, която помага на хората да реализират максимално своя личностен и лидерски потенциал. Писателят е изявен лидер и един от най-влиятелните хора в Съединените щати (на 22-ро място според една от класациите). Служи в Управителния съвет на частния университет “Индиана Уеслиън”, където има сграда, наречена на негово име – Център за бизнес и лидерство “Максуел”. През юли 2013 г. организацията на Максуел обучава 24 000 лидери в Гватемала.
Джеймс Борг е практикуващ психолог на работното място и бизнес консултант в областта на междуличностните умения и мениджмънта. Кариерата му обхваща реклама, продажби, маркетинг, журналистика, психология на работното място. Завършил е икономика в London School of Economics (LSE), а докторатът му е в областта на психологията. Като консултант към „Психологията отива на работа” (Psychology Goes to Work), Джеймс Борг дава съвети в областта на маркетинга и как се прилага психологията на работното място. Автор е също така на бестселърите „Езикът на тялото” и „Силата на ума”, преведени в повечето страни на света.
1. Опростяване на посланието
„Общуването не се състои само в това какво казвате. То е също и в това как го казвате. Обратно на това, което много преподаватели твърдят, ключът към успешното общуване е простотата. Забравете за впечатляващите личности с големите думи и сложните изречения. Ако искате да влезете във връзка с хората, направете го по прост начин. Наполеон Бонапарт е имал навика да казва на секретарите си: „Бъдете ясни, бъдете ясни, бъдете ясни.“
Следната история за един младши администратор е образец за ефективно общуване. Младежът бил поканен да говори пред многобройна група за пръв път, затова се обърнал към своя ръководител за съвет как да произнесе добра реч. По-възрастният мъж казал: „Напиши вълнуващо въведение, което ще грабне всеки от слушателите. После напиши кратко драматично изложение и заключение, което ще накара хората да поискат да действат. След това ги сбий колкото е възможно повече.““
2. Вглеждане в човека
„Успешно общуващите се съсредоточават върху хората, с които комуникират. Те знаят, че е невъзможно да се общува ефективно с дадена аудитория, без да се знае нещо за нея.
Когато комуникирате с хора — независимо дали с отделни личности или с група, — задавайте си тези въпроси: Коя е моята аудитория? Какви въпроси има тя? Какво трябва да бъде постигнато? И с колко време всъщност разполагам?
Ако искате да се справяте по-добре с общуването, бъдете ориентиран към аудиторията. Хората вярват на големите оратори, защото големите оратори вярват в хората.“
3. Казване на истината
„Доверието е основно условие за едно чудесно общуване. Има два начина да внушите доверие на вашата аудитория. Първият от тях е да вярвате в това, което казвате. Най-обикновени хора се превръщат във велики оратори, когато са възпламенени от убеждение. Фелдмаршал Фердинанд Фох е отбелязал: „Най-мощното оръжие на света е възпламенената човешка душа.“ И второ — изпълнявайте на дело това, за което говорите. Няма по-голяма достоверност от едно убеждение, превърнато в действие.“
4. Търсена на отклик
„Когато комуникирате, никога не забравяйте, че целта на всяко общуване е действието. Ако стоварите върху аудиторията цял куп информация, вие не общувате с нея. Всеки път, когато говорите на хората, им давайте нещо, което да усетят, да запомнят и нещо, което да направят. Ако имате успех в това, способността ви да ръководите другите ще се издигне на ново ниво.“
Осъществили този подход при комуникацията си с околните, хората трябва да се стремят да преодолеят и подводните камъни при неминуеми конфликтни сблъсъци при отделни житейски ситуации. Джеймс Борг в „Изкуството на убеждението. Как да влияем на другите“, ИК „Колибри“, набелязва пет тенденции в стила на преговаряне. Кой от тях ще се избере и приложи зависи от конкретните обстоятелства и участниците, които „играят“.
„1. Конкуренция: Опитайте се да извлечете максимума за себе си, като игнорирате интересите на отсрещната страна. Може да използвате този стил, когато:
– имате насреща си агресивно или неразумно поведение;
– сте сигурни в позицията си и можете да докажете своята правота (например, когато договаряте компенсация от магазина за стока, която освен че е била неизправна, ви е причинила и допълнителни щети).
2. Отстъпване: Предавате се и оставяте другата страна да получи всички ползи. Може да използвате този стил, когато:
– искате да създадете благоприятно впечатление за себе си (или своята организация), за да си създадете добра репутация в бъдеще. В този случай отстъпките обикновено са с ниска стойност за вас, но се оценяват високо от другата страна;
– нямате шанс да успеете с отстояването на собствения си интерес (и поради това упорството може да ви застраши в други области)
– осъзнавате, че някъде по пътя сте допуснали грешка.
3. Компромис: Подход на разбирателство, при който двете страни се срещат някъде по средата. Можете да използвате този стил, когато:
– искате да развиете (и запазите) дадено отношение;
– останалите стилове не са довели до резултат;
– ограниченията във времето налагат да се намери решение;
– искате да приключите битката между двама неотстъпчиви играчи.
4. Избягване: Обръщате гръб и не влизате в конфликта. Не правите усилие да отстоите своите интереси, нито да разберете тези на другата страна. Може да предпочетете да използвате този стил, когато:
– няма особена надежда да повлияете на ситуацията по къкъвто и да било начин;
– моментът е неподходящ;
– чувствате се разгорещени и всяко продължение ще повиши напрежението, вместо да го разведри;
-потенциалните ползи не си струват в сравнение с цената, измерена в сили и средства.
5.Сътрудничество: Ударение върху максималните ползи и за двете страни (взаимна изгода). Този стил е подходящ когато:
-поради естеството на сделката е в общ интерес да се достигне до такова решение;
– дълготрайните отношения изискват и двамата договарящи да останат доволни.
Като цяло стиловете се определят от степента, до която е застъпен един от двата сценария: този който допринася за нашето благополучие, и другият, който допринася за благополучието на отсрещната страна. Така например при отстъпването ние се грижим повече за другите и по-малко за себе си, а при конкурирането – обратното, докато при компромиса акцентите са разделени поравно. Но най-разпространеният метод, който се стремим да прилагаме при преговори и решаване на проблеми, е този, при който и двете страни извличат полза (класическата взаимноизгодна сделка).“
Джон Калвин Максуел (роден през 1947 г.) е американски писател, лектор и пастор, който пише и преподава, съсредоточавайки се главно върху лидерството. Неговите книги са продадени в милиони копия, някои от които са в списъка на най-продаваните книги на “Ню Йорк Таймс”. Той е основател на “ИНДЖОЙ Груп” – организация, която помага на хората да реализират максимално своя личностен и лидерски потенциал. Писателят е изявен лидер и един от най-влиятелните хора в Съединените щати (на 22-ро място според една от класациите). Служи в Управителния съвет на частния университет “Индиана Уеслиън”, където има сграда, наречена на негово име – Център за бизнес и лидерство “Максуел”. През юли 2013 г. организацията на Максуел обучава 24 000 лидери в Гватемала.
Джеймс Борг е практикуващ психолог на работното място и бизнес консултант в областта на междуличностните умения и мениджмънта. Кариерата му обхваща реклама, продажби, маркетинг, журналистика, психология на работното място. Завършил е икономика в London School of Economics (LSE), а докторатът му е в областта на психологията. Като консултант към „Психологията отива на работа” (Psychology Goes to Work), Джеймс Борг дава съвети в областта на маркетинга и как се прилага психологията на работното място. Автор е също така на бестселърите „Езикът на тялото” и „Силата на ума”, преведени в повечето страни на света.