„Някои истини – като красотата, биват осветени най-добре от косвения блясък на сътворяването на техния смисъл. В хода на нашето творене се пресичат орбити, често без носещите се по тях тела да подозират за това – срещи, които могат да бъдат поставени на картите едва след десетилетия или дори столетия. Факти се щриховат с други факти, за да засенчат нюансите на по-голямата истина – не релативност, не, а най-мощният реализъм, който имаме. Ние разсичаме едновремеността, бидейки всичко наведнъж: нашите първи и нашите последни имена, нашата самота и нашите общности, нашата дръзка амбиция и нашата сляпа надежда, нашите несподелени и отчасти споделени любови. Живеем животите си паралелно и перпендикулярно, осмисляни нелинеарно, сътворявани не в правите графики на „биографията“, а в многостранни, многообразни пищни диаграми. Животите на едни хора се преплитат с животите на други и от този гоблен се раждат предположения и отговори на въпроси, които могат до основи да заличат самия живот: кои са изграждащите, основополагащи елементи на характера, на удовлетворението, на трайните постижения? Как човек постига самообладание и контрол над съзнанието си, за да устои на вълната на робските условности и безсмисления колективизъм? Дали е достатъчно да си гениален, за да си щастлив, дали забележителната индивидуалност е достатъчна, или пък любовта? Двете Нобелови награди като че ли не компенсират меланхолията, излъчваща се от всяка снимка на жената в черна лабораторна престилка. Дали успехът е гаранция за удовлетворение, или е просто обещание за такова – несигурно колкото брачния обет? Как сред това мимолетно съществуване, подкрепяно от нищото, успяваме да придобием чувство, че сме завършени същества?
 
Съществуват безброй начини да изживееш живота си красиво.
 
Огромна част от красотата, огромна част от това, което ни тласка да търсим истината, произлиза от невидими връзки – връзки между идеите, между науките, между обитателите на конкретно време и конкретно място, между вътрешния свят на всеки новатор и следата, която той оставя по стените на пещерата на културата, между бледите фигури, които се разминават помежду си сред нощния пейзаж с леко, небрежно приятелско кимване, преди факлата на някоя революция да освети новия ден и преди клечката кибрит да е преминала от едни ръце в други.“ Мария Попова, откъс от книгата “Фигури”.
 
Мария Попова е израснала в България, живее в Бруклин. Завършила е Университета на Пенсилвания със специалност „Комуникации”. Като журналист на свободна практика е писала за списанията Wired UK и Smithsonian Magazine, сайта Design Observer и този за онлайн журналистика на Харвардския университет Nieman Lab. Идеята за brainpickings.org я спохожда през 2006 г., докато работи за рекламна агенция във Филаделфия. През 2010 г. Мария Попова вече е най-известната българка в социалната мрежа Twitter. Днес блогът Brain Pickings е част от постоянния дигитален архив на ценните културни материали на Библиотеката на Конгреса и е следван от повече от един милион читатели.
 
Книгата на Мария Попова   „Фигури“ (превод: Паулина Мичева, 480 стр., ИК „Колибри“) изследва комплексните аспекти на любовта и търсенето на смисъл, преплитайки житейските пътища на няколко исторически личности – голяма част от които жени, повечето от тях незаслужено потънали в периферията на историята. Разказът започва с астронома Йохан Кеплер и завършва с океаноложката Рейчъл Карсън. Между тях се простира галерия от художници, писатели и учени – Мария Мичъл, Хариет Хосмър, Емили Дикинсън, Ралф Уолдо Емерсън, Чарлз Дарвин, Уолт Уитман и др. Чрез своя живот те задават някои от най-важните въпроси: какво означава да оставим траен отпечатък в един несъвършен свят? Постиженията и признанието достатъчни ли са, за да сме щастливи? Гениалността ли е отговорът? А може би любовта?