Издателство „Изток –Запад“ предлага на вниманието на своята читателска аудитория книгата на Валентин Вацев – „Третата национална катастрофа“. Тя е специфичен поглед на автора към българския свят през последните десетилетия. В анотацията към изданието е уточнено: „Значението на публикуваните тук разговори е останало в миналото, там, където те са се състояли. Смисълът им обаче е извънвременен – като свидетелство на непрекъсващите усилия за разбирането на света и на нас самите в него. Докато има стремеж за разбиране и саморазбиране, нищо не е окончателно изгубено: социалният свят си остава обитаем, макар и непоносим, и действителността, макар и запълнена както казва Шекспир с „вой и скърцане на зъби“, винаги съдържа и една последна надежда. Всички интервюта, публикувани тук, са израз на стремежа онова, което се казва за нещата и ситуациите – дори и да е без значение, – да е осмислено, за да има надежда в мрака на катастрофата.“
 
Откъс от интервю на Минчо Минчев с Валентин Вацев от „Третата национална катастрофа“
 
“М.М. … Мисля, че на Енрико Берлингуер принадлежеше фразата: „Разбирането за ролята на съюзника и на съюзите на една политическа сила е следствие от разбирането на нейните цели, природа и същност“…
 
В.В. С две думи: реформистките сили правят съюзи (и то честни), а революционните сили – фронтове. Съюзите са за нещо, а фронтовете – предимно „против“. Тъкмо в това деление се проявява истинската природа на една партия отвъд (или зад) нейната официална фразеология. Лявата или истински дясната партия с ценностна природа и принципи адресират всички с определената програмна цел, а лявата или псевдодясна партия, изградени на доктринална основа, търсят класов съюзник срещу класовия си противник. Това е повърхностната проява на едно дълбоко, фундаментално различие – различието между понятието „социализъм“ като обществено-икономическа формация и понятието „цивилизационен процес“ ведно с неговите вече достигнати резултати.”