Издателство „Ракета“ представя книгата „Господин Вървими“ и кани читателите си да полетят с една шеметна история за деца, която предлага важни поуки за най-малките, но и за техните родители. Приказката на Даниеле Моварели разказва за стойността на вещите, с които се обграждаме, и за смисъла на истинското щастие, а илюстраторката Аличе Копини я пресъздава с цветове, смели щрихи и визуални закачки. Преводът на книгата от италиански на български език е поверен на един от най-утвърдените у нас романисти – Дария Карапеткова .“Когато в една детска книжка имената са значещи – споделя тя относно българското заглавие на творбата , въпросът с техния облик на български език е много важен и няма еднозначен отговор. Тук не само случаят е такъв, но и името на героя е заглавие на книжката, а към заглавията трябва да се подхожда особено внимателно. Il signor Fortunato би могло да се преведе по смисъл като „Господин Късметлия“ (това, в което той има късмет, са материалните придобивки – поне в началото). Най-първосигналното решение може би води до „Господин Късметлийски“. Аз обаче съзнателно се стремя да избягвам този побългаряващ подход, макар че той е напълно възможен и по същество също верен, и има своите поддръжници. Причината е, че държа в книжката да се запази едно далечно усещане за чуждестранния произход, какъвто тя безспорно има, след като е преводна. Или поне това усещане да не бъде подменено заради твърде нашенско звучене (тип Тошко Африкански), което намирам за неуместно и твърде лесно решение; още повече, че Късметлийски е реално българско фамилно име. И така господин Вървими, с лекото акустично намигване към Италия, същевременно съдържа семантиката на късмета, която всяко детенце ще разпознае, ако не веднага, то със сигурност, щом се зачете. Надявам се сладостта на това разгадаване да му донесе допълнително удовлетворение и да възпита вкус към подобни езикови игри.”
 
Главният герой, Господин Вървими, е толкова богат, че дори не може да използва всички неща, които притежава. Има си круизни кораби, частен зоопарк, три въздушни балона и подводница, самолети, бижута, произведения на изкуството, тропическа джунгла на тавана и ски писта в избата. Но дали, затрупан от толкова много неща, успява да види какво се случва около него и не пропуска ли нещо важно? Една сутрин обаче му се случва нещо много, много странно…
 
Творбата на Даниеле Моварели повдига сериозни въпроси и предлага важни отговори. Нуждаем ли се от всички вещи, с които се обграждаме? Важно ли ни е да имаме, а може би предпочитаме да бъдем? Свързано ли е щастието с материалните ни придобивки, а може би по-ценни са малките ежедневни неща, които ни усмихват?
 
Според Даниеле Моварели „Добрите книги дават на децата ключове за разчитане на сложния живот.“ Ето какво  още споделя авторът в интервю със  Стела Соколова, любезно предоставено за читателите на сайта от издателство „Ракета“.
 
Ако бяхте главният герой в детска книга, как бихте започнали историята?
 Не съм главният герой, не ме гледайте, нищо няма да се случи. Може би…
 
А как се роди идеята за Вашия господин Вървими?
Представях си човек, който се събужда с черупка на гърба, кафковска ситуация, общо взето, и това ме караше да се усмихвам. Тази визия пък се срещна с тема, за която исках да пиша и разказвам. Често книгите ми се раждат от асоциация между различни неща, които са в главата ми отдавна.
 
В случая резултатът е детска книга за стойността на вещите и най-вече за това, което като хора ни прави щастливи и живеещи в синхрон с вътрешното ни Аз. Това не е ли твърде сложна тема за най-малките?
Според мен няма теми, които да са твърде трудни. Самият живот обаче е сложен, а добрите книги могат да обясняват тази сложност, давайки на децата ключове за разчитането ѝ.
 
Вие самият какво научихте от срещите си с най-специалните читатели?
На моите срещи с деца винаги съм научавал много и съм си тръгвал от тях обогатен, защото те намират в книгите ми неща, които самият аз не съм видял.