Стюарт Уайлд е автор на 20 книги, преведени на повече от 27 езика, познат като „учител на учителите“ в областта на личностно развитие и човешкия потенциал, медитацията и квантовата физика. Участник и лектор на семинари и обучения през 90-те години в компанията с известни имена като Дийпак Чопра, д-р Уейн Дайър и Луиз Хей. Към представянето му може да се  добави: вдъхновен от даоизма, последовател на потребителския мистицизъм, майстор на запомнящите се метафори,изобличител на човешкото его. Като искрен, директен и обичащ човек, той има дързоста да заяви:
„Няма как да създадете съвсем нова енергия, ако продължите да стоите на сегашното си място. Щом искате да се понесете към своя безкраен Аз по вечната река на възприятието, трябва да пуснете клона, на който висите, и да се оставите на течението на реката да ви отведе дотам”.
 
Учението за 33-те човешки енергии е древно и води началото си от даоистите в Китай. Твърди се, че тези енергии текат от по-високо измерение към Земята по нещо като магистрала, изградена от светлина. Те дават възможност на хората да излязат извън рамките на емоциите и мисловните форми на земната еволюция и да преминат към висше съзнание, помагат им да се освободят от смута и липсата на покой, да придобият яснота и да спрат да бъдат жертви на личностните си проблеми. Синтезирано в „Безкрайният Аз“ от Стюарт Уайлд , то се фокусира върху основополагащи  теми: разширяване на осъзнателността, смелостта да се прекрачат личните граници,приемането на негативния опит като възможност за учене, силата, която идва с дисциплината и централизирането на ума и др. 33-те глави на  издадения от “Ракета” превод , са  концепциите на творбата, чиито терапевнични разултати могат да са незабавни или да се прояват след 3, 9 месеца или 5 години.
 
Книгата „Безкрайният Аз“  – споделя Стела Соколова, е особено ценна днес, когато се упражняваме да живеем по-малко според очакванията и навиците си, повече в унисон с непредвидените обстоятелства и по възможност – с ясно съзнание за своята същност и духовен потенциал.”
 

Откъс от „Безкрайният Аз. 33 стъпки към възвръщане на вътрешната сила“ от Стюарт Уайлд 

 
„Третата стъпка – „Смелостта да преминете отвъд“, означава да пуснете нещата и да позволите на живота да потече спонтанно и динамично. Става дума за по-малко структуриране, повече доверие, вяра и приемане на живота такъв, какъвто ви се открива, вместо да се опитвате да го насилвате съобразно някакъв предварителен модел и да се ядосвате, когато не ви позволява да го натикате в него.
 
Естественият импулс на егото е да се съпротивява срещу разхлабването на контрола. То иска да задържи своето усещане за сила и да доминира в своя живот и живота на другите. То трябва да контролира, защото се чувства несигурно. Ето защо може да изглежда страшно да пуснете нещата, но според мен по-страшното е да си останете по стария начин.
 
В света на егото и интелекта не е нужно сляпо доверие. Може да разчитате на предишен опит и измислици и да се надявате това в повечето случаи да ви върши работа. Но за духовното същество доверието е жизненоважно. В динамичния, вълнуващ свят на безкрайния Аз вие летите насляпо. Безкрайният Аз няма граници, така че със сигурност ще ви пренесе на непозната земя – и именно това прави целия процес толкова увлекателен.
 
Пътят от егото към духа предполага разрешаване на парадоксите на човешкото съществуване. Най-добре мога да го обясня, като цитирам откъс от малката книга, която написах през 1994 г. – „Отслабване за ума“:
 
Трябва да приемем в обятията си безкрайността, бидейки в смъртно тяло.
Трябва да вярваме в Бог, когото не можем да видим.
Трябва да се научим да обичаме в измерение, в което има толкова омраза.
Трябва да видим изобилие, когато хората постоянно говорят за дефицит и липса.
Трябва да открием свобода там, където контролът е държавна религия.
Трябва да развиваме усещане за собствената си стойност, когато хората ни критикуват и подценяват.
Трябва да виждаме красота там, където има грозота.
Трябва да изберем добротата и положителните нагласи, когато сме обградени от несигурност.
Трябва да се чувстваме в безопасност, въпреки своите притеснения.
 
Въпросът се свежда до доверие. Трябва да проявите смелостта да изберете дадена идея, да я приемете и да повярвате – преди да разполагате с каквото и да е реално доказателство, че енергията е налице или че идеята работи. Трябва да изоставите лошия интелектуален навик, според който его персоната знае най-добре как стоят нещата. Доверявайки се на безкрайността вътре в себе си, вие ѝ давате сила да влезе в живота ви. То е все едно да се изгубите за малко, за да може после да се намерите, но на по-високо ниво на енергия. Ако не пуснете контрола за малко и не се доверите, его персоната постоянно ще блокира вътрешната ви сила и ще пропуснете облагите на фината осъзнатост и свръхсетивното възприятие, на което имате право като духовно същество. Свикнали сме да пренебрегваме тези вътрешни послания, нали? Това е част от начина, по който егото играе своите игри. Безкрайността във вас е като небесен вятър. Тя ще духа нежно и попътно и ще ви помогне, но само когато успокоите ума и контролирате егото. Хората ме питат дали това е интуицията. И да, и не. Повече от интуиция е. В ранните етапи се проявява като спонтанна интуиция. По-късно безкрайният Аз ви проговаря под формата на всезнаеща, мигновена информация, получена от изострените ви чувства. Тя расте, когато се фокусирате и дисциплинирате себе си, и когато знаете и вярвате, че сте безкрайни.“