„Напоследък гледам на себе си като на предавател – нищо повече от антена, която приема стихове, музика и емоции и ги трансформира в песни, партитури или роли…Песните се правят не за целия свят, а за един конкретен човек и един конкретен триминутен миг от неговия живот. Тогава ти и той сте заедно и тази силна връзка е завинаги“ – споделя Стефан Вълдобрев в „Книга за песните“, „КНИГОМАНИЯ ЕООД“. Откровено, честно с привкус на самоирония, авторът познат като актьор, музикант, се представя в ролята и на сладкодумен разказвач. В специфичната автобиография пулсира животът и на твореца, и на песента. Изданието предлага, както богат фактологичен материал, така и многообразен поетичен материал, обхващаш създадените през годините от Вълдобрев текстове за песни. Превърнали се в любими за различни поколения, те създават приказен свят от емоционално наситена реалност, което завладява със своята естетика и образност. Защото читателят, допуснат до творческата лаборатория на актьора, черпи с пълни шепи от извора на живота, изкуството и таланта. Словото се лее свободно, абсолютно изчистено от патетика, претенциозност и самовлюбеност. То носи усещането за приятелски монолог – интересен, забавен, обогатяващ, някак си интимен, вълнуващ, етично-естетски приобщаваш. Тук е и споменът за Английската гимназия в Стара Загора, за знаменитите учители от НАТФИЗ – Крикор Азарян и Тодор Колев;, и излъчените записи по Националното и по БГ Радио; и участието в култовото студентско предаване „Ку-Ку; и сформирането на групата „Обичайните заподозрени“; и създаването на свръхпопулярната песен „Обичам те мила“; и историята на песните „Рай“, „Едно“…, на албума „Пропаганда, хромозоми, силикон“, на авторската филмова и театрална музика; и обогатяващото сътрудничество с Лили Иванова…Тук е и позитивният Стефан, и този, който е „вглъбен, раним, сърдит, готов да избухне“. Тоест „и двамата еднакво истински“.
 
От „Кино“ – първата издадена в албум песен на Вълдобрев до „Лепило за брада“ , от Стара Загора до София през многобройните турнета, записи, срещи…, “Книга за песните“ побира целия досегашен път на твореца, който изминава хиляди километри, денонощно търси, създава, надгражда, за да дари светлина, вълнение и незабравимо изживяване на многобройните си почитатели. Или ако перифразираме думите на редактора на изданието Яна Борисова – път на думите, на музиката и на пространството между тях. Следвайки го в неотлъчно, читателят, затваряйки книгата, може би ще си пусне и ще затанцува с „По-полека”, наслаждавайки се на момента…