11-ти май 330г. –  Преди 1689 години Император Константин Велики  обявява Константинопол за столица на Римската империя(Византия).
 
Когато обединената политически империя на Константин усмирява духовните страсти в обществото, цялото внимание на императора се насочва към укрепване на постигнатото обновление. То има нужда от някакъв външен израз, който да го направи очевидно за всеки поданик. И Константин взема поредното рисковано решение в своето управление – да премести столицата. Обновената империя има нужда от един нов Рим, не толкова свързан с езическата традиция и не толкова уязвим за варварските нападения, изборът на императора се спира на Византион  – стар гръцки град в най-източната част на Балканите. По-късно по неговото име историците ще нарекат обособилата се източна част на Империята – Византия. Географското разположение на града, заобиколен от три страни с море и само от запад със суша и естествено защитеното пристанище на залива Златен рог го правят практически непревземаем. Разположен на пътя между езическия Запад и християнския Изток, Византион в началото на IVв. Сл. Хр. е много добър символна  на духа  на обновлението, в което на християнството е отделена водеща роля. Не случайно християнското предание говори, че самата Богородица водела ръката на Константин, когато очертава границите на града.
 
Императорът му дава всички права и привилегии на Рим и започва усилено строителство, като че иска от камък и тухли, в мрамор и злато  да докаже правотата на своето дело. Крайният резултат на усърдието му е смайващ. През 330г. Константинопол официално е обявен за столица. В него с много блясък и разточителство са издигнати всички обществени сгради на Рим. Преместени са дори държавните служители, за да бъде на всички ясно, че държавната традиция на империята не е накърнена от тази важна промяна. За великолепието на новата столица са изписани хиляди страници в последните 16 века. Няма думи, които да съберат в едно важността и красотата на този град. Затова той има много имена: официалното му име е Новият Рим, а гражданите му го наричат Константинопол градът на Константин.
 
Автор на текста: Георги Казаков, гл. асистент в СУ „Климент Охридски“ по история на средновековната култура.
На картините: Константинопол – Художник Васил Горанов