Николай Василиевич Гогол е казал:
Театърът съвсем не е празно и ненужно нещо, ако се вземе предвид, че именно в театъра може да се събере тълпа от пет или шест хиляди човека и че всички тези хора, които по нищо не си приличат, изведнъж може да се потресат от едно общо потресение, да заридаят с едни и същи сълзи и да избухнат във всеобщ смях. Театърът е катедра, от която може много да се говори за света на доброто.
Денят 27 март е обявен за Сввтовен ден на театъра от Международния театрален институт през 1961 година – организация, която обединява хора от цял свят, свързани с театралното изкуство. Институтът е част от системата на ЮНЕСКО, а основен призив на организацията е държавите да следват мирна политика, а политическите проблеми да бъдат решавани без насилие и войни.
Международният ден на театъра се чества от цялото театрално общество и е един от поводите да бъдат инициирани различни програми и мероприятия. В България, традиционно на 27 март, се провежда церемонията по връчване на награди „Икар“ в народния театър „Иван Вазов“.
А какво е театърът… Дали е само място, което те пренася в друга реалност? Или е съд, пред който разкриваш своите страхове, копнежи, мечти и стремежи без дори да се налага да говорип?
Нима актьорите пред нас не са хора, които по свой начин, чрез своя талант не споделят нашите чувства, нашите мисли, отговорите на стотици въпроси?
А сцената? Съмнявам се дали цялата планета Земя „тежи“ толкова, колкото която и да е театрална сцена! Да, сцената тежи! Тежи на мястото си, със силата си, с автентичността си. С всички представления, на които е дала живот. С всички сълзи, които актьорите на нея са пролели. С любовта, която е получила от стотиците, хилядите театрални зрители. Хора, които знаят за какво са там. И е добре да не го забравят… Да не забравят, че театърът е като храм. Храм за душите ни!
Тежка е сцената и натежава все повече със самота когато паднат завесите… С отпечатъка, който всеки актьор е оставя върху нея…
Истинските актьори са онези примери от обществото, които вдъхновяват хората пред сцената. Които провокират, които мотивират. Които възпитават! Възпитават модели на поведение, възпитават отношение и вкус към истинското изкуство и го пресъздават по начин, който докосва всеки зрител… Те са мост между реалността и литературата, творчеството, живота! Пътят между човека и неговата душа…Тези актьори са моторът на всяко общество! На света!
Съмнявам се, че да си актьор е само игра… Не! Професията актьор не е игра! Това е една от най-отговорните и налагащи пълно отдаване професии… Призвание да създаваш роли, образи, чувства! Да докосваш най-съкровеното у всеки човек – сърцето му. Да оставяш спомен в съзнанието му… Това не е игра! Наричам го любов! А любовта е отговорност към това, което правиш, към другите, към себе си…
Театърът… Истинският театър! Колко много красота събира в себе си и колко красиви ни прави… Не зная дали любовта ще спаси света, но само театърът може да спаси човека!
Фридрих Шилер:
Театърът наказва хиляди пороци, оставяни от съда без наказание, и препоръчва хиляди добродетели, за които законът мълчи… Само в театъра властимащите чуват нещо рядко срещано или дори направо невъзможно за тях – истината, и виждат онова, което никога не виждат около себе си или срещат много рядко – човека.