От американския запад до Китай, от Австралия до Индия някои от най-важните реки в света са изсъхнали поради прекомерната употреба на води от селското стопанство и промишлеността.
Река Колорадо


Река Колорадо е една от най-използваните и силно оспорвани водни пътища на Земята. Тя осигурява вода за 30 милиона души и има много отклонения по протежението на 2333 километра.
В естественото си състояние реката тече от високите равнини на западна Америка до северозападно Мексико. Тъй като, тя е силно експлоатирана от селското стопанство, промишлеността и нуждите от питейна вода, Колорадо рядко достига Калифорнийския залив. За няколко кратки седмици през 2014 г. САЩ и Мексико си сътрудничат, позволявайки на водите да достигнат океана. Понастоящем се полагат усилия за възстановяване на потока от води, но е малко вероятно той да бъде напълно и постоянно възстановен.
Река Инд


Инд е основният източник на прясна вода за по-голямата част от Пакистан – бързоразвиваща се нация от близо 200 милиона души. Водите от Инд се използват за битови, промишлени и селскостопански цели, а около 90% от селскостопанската дейност на сушата потребява водите на Инд.
Инд е една от големите реки на света, но днес водите и не достигат до Арабско море. Някога Долният Инд е бил дом на много буйни, разнообразни екосистеми, а днес реката е твърде изтощена.
Напрежението между хората нараства, поради недостатъчно вода, много хора от град Карачи (река Инд се влива в Арабско море в близост до Карачи) обвиняват големите земевладелци, за липсата на вода.
Река Амударя


Някога Аралско море е било четвъртото по големина водно тяло в света. Водите му са се простирали на 67 300 квадратни километра. Морето е било заобиколено от проспериращи градове, които са били подкрепяни от доходоносна промишленост и процъфтяваща риболовна дейност.
Аралско море първоначално е било подхранвано от две от най-големите реки в Централна Азия – Амударя на юг и Сърдаря на север. Първата е най-дългата река в региона.
Но през 60-те години Съветският съюз решава да облагорди степите. Така те постояват огромна напоителна мрежа, включваща 20 000 мили канали, 45 язовира и повече от 80 резервоара за напояване на площи от памук и пшеница в Казахстан и Узбекистан. Само след няколко десетилетия Амударя е загубила толкова много от водите си, че не достига до Аралско море. Днес тя свършва на разстояние от 110 километра.


Лишено от основен източник на вода, морето бързо се свива. Само за няколко десетилетия Аралското море беше сведено до шепа малки езера с общ обем само една десета от първоначалния. Изпаряването концентрира солите в малките езера. Рибата загива, а бреговете се отдалечават на километри от градовете, няма и помен от някогашното море.


Река Сърдаря
Сърдаря започва в планините Тиен-Шан в Киргизстан и Узбекистан, дълга е 2 212 км.
През 18 век на реката е изградена система от канали. Тези структури са значително разширени от инженерите от Съветския съюз през 20-ти век. Практически целият поток беше отклонен, а до Аралско море не достига и наполовина вода, колкото някога е достигала.
Заместник-директорът на казахстанската агенция за приложна екология Малик Бурлибаев предупреждава:



“Сърдаря е толкова замърсена, че водата от нея не трябва да се използва за пиене или за напояване”.
През последните няколко години Световната банка финансира язовир и проект за възстановяване на водите на Сърдаря и увеличаване на потока в оставащото от Северно Аралско море.
Река Рио Гранде


Една от най-големите реки в Северна Америка, Рио Гранде е дълга 3034 км., минава от югозападната част на Колорадо до Мексиканския залив. Тя определя голяма част от границата между Тексас и Мексико.
Някога оживената река днес изглежда по-малко грандиозна, благодарение на интензивната употреба от двете страни на границата.
По-малко от една пета от историческия поток на Рио Гранде днес достига до залива. Само за няколко години естествения отток на реката намалява с до 80%.
Изменението на климата изостря периодите на суша за реката, което прави управлението на водите още по-голямо предизвикателство.
Река Хуанхъ


Жълтата река с дължина 5,464 километра е втората по големина в Китай, след Янцзъ, и шестата най-дълга в света. Районът на Жълтата река се смята за люлката на най-ранната известна китайска цивилизация и има дълга история в региона. Многобройни наводнения през вековете доведоха до катастрофални загуби на живот. През 1931 г. масово наводнение убива някъде между един и четири милиона души.
От 1972 г. Жълтата река често презъхва изсъхва, преди да достигне морето. Подобно на много други големи реки, нейните води са били широко отклонени за селското стопанство. През 1997 г. по-ниската част на Жълтата река не достига до морето в продължение на 230 дни.
Подобно драматично намаляване на водите пречи и създава на неблагоприятни условия екологично богатата делта.
Река Тиста


Река Тиста тече 315 километра през индийския щат Сиким, преди да се присъедини към река Брахмапутра в Бангладеш. Извира от високите върхове на Хималаите, където се захранва от топенето на сняг, а след това преминава през умерени и тропически долини.
Тиста често се нарича житейска линия на Сиким, но през последните години тя е толкова експлоатирана за напояване и други селскостопански цели, че до голяма степен е пресъхнала. За местните рибари, това е изключителен проблем, тъй като изкарване на прехрана става все по-трудно, дори невъзможно.
Въпреки това, още няколко язовира бяха построени по реката, това се случва за производството на електроенергия от водноелектрически централи. Геолози предупреждават, че теглото на утайките, които се натрупват в резултат на това, могат да предизвикат земетресения в сеизмично активната зона.
“Разумното споделяне на водата Тиста е единственият начин да се подобри екологичната ситуация в района”, заяви индийският природозащитен активист Голам Мостафа от CAMP.
Река Мъри


Мъри е най-важната река в Австралия, която се простира на 2376 километра, от австралийските Алпи през вътрешните равнини до Индийския океан.
Поради напояването с водата на река Мъри, долината Мъри е най-продуктивната земеделска зона в Австралия, широко известна като хранителната кошница на страната. Въпреки това, тъй като все повече вода се изсмуква от реката, нейната соленост се повишава, което заплашва селскостопанската производителност. Реката е и източник на 40% от питейната вода на Аделаида и много други малки градчета.
Прекъсванията и отклоненията на водите са намалили потока толкова много, че устието на реката се затвори поради образуването на тиня в началото на 21-ви век. Само драгирането, почистването може да задържи крайния канал отворен, както към морето, така и към лагуната на близкия национален парк.
Река Мъри е изправена и пред други сериозни екологични заплахи, включително замърсене и въвеждане на инвазивни видове, като европейския шаран.
Източник: National Geographic