От 13.07. до 27.07.2019 г. в галерия „Структура“ ще бъдат изложени творбите на Антон Стоянов. Те са създадени специално за това пространство и са първата самостоятелна изложба на художника в София. Той живее и работи в Берлин (р. 1978 в София). Следва в Националната художествена академия, София, в Университета за приложни изкуства, Виена, и завършва образованието си в Университета по изкуствата, Берлин, през 2007.
Участва в редица изложби в Берлин, Виена, Хамбург, Кьолн, Пловдив. През 2019 (21.06-18.07) представя FORNOTECA в рамките на проекта FLUCA – Австрийски културен павилион в Пловдив с куратор Борис Костадинов. Работи с галерия в Берлин. Художествените му проекти са обвързани с живописта, обекта, релефа, инсталацията и дизайна.
„Пред теб“, „Зад мен“,“Автопортрет“, „Разширена зеница“ „Инфрачервена камера“, „Greenscreen Webcam“, „Визуална радиация – това са обектите в експозицията, които зрителя наблюдава, но и те го …следват. Въображението на художника пронизва въображението на публиката, която вижда образа – източник на естетическа наслада, но и своето отражение в него – проекция на многолико „аз“.
„ Авторът се занимава с проблема за виждането, който е изключително актуален в днешно време, тъй като ние наблюдаваме, но през цялото време имаме чувството, че сме и наблюдавани. Затова изложбата се казва:„Внимание! Обектът наблюдава“. Защото от една страна това са произведения на изкуството и се предполага, че те са обектът на нашето наблюдение.  Зрителят влиза и гледа, но поради това, че има огледална повърхност, човек остава с впечатлението, като че ли също е гледан. Или може би самият зрител става част от/и участник в самото произведение. И работите макар и плоски за стена започват да изглеждат триизмерно и интерактивно. Защото са изключително пространствени, отразяват цялото място, отразяват повърхността, отразяват светлините, сенките, движенията на хората и така придобиват една невероятна дълбочина. Това е изключително интересен феномен- как от нещо, което е толкова плоско могат да се получат множество пластове и те да се възприемат като една ренесансова картина. Този ефект Антов Стоянов постига с една оригинална авторска техника. Тя включва огледало, стъкло и разбира се боя. Всичко останало е въпрос на авторско чувство и интерпретация, но не всичко е въпрос на случайност. В тези работи има много случайни ефекти. Но като цяло, по важно е, че присъства и този момент на център, особено в двете от изложени творби. Те имат  нещо като зеници в средата, за да наподобяват на око. И ние като зрители  се чувстваме в известен смисъл уязвими. Защото изкуството е предизвикателство. То изисква от нас много повече участие и съучастие. Ние не може да бъдем пасивни потребители, особено, когато говорим за съвременно изкуство. И в този случай, авторът ни предизвиква с това да се огледаме в неговите произведения, да се отразим там, да станем час от тях.  И да се замислим, да направим препратки към целия свят, в който живеем. Работите изглеждат формални, цветни, красиви, естетически на вид, но художникът се занимава и със света в който живеем – светът, какъвто е. В него ние сме много малка уязвима прашинка и наистина сме наблюдавани от всякъде – не само от камерите, които ни следват, но и от новите социални мрежи и така нататък. Тоест превръщаме се в едни доста крехки същества.  Тази крехкост на човека е подчертана  и от крехкостта на материала. Огледало, стъкло – това са крехки материали, те са чупливи. И когато човек  гледа тези творби през цялото време има в съзнанието си идеята за тази крехкост на материала. Самите ние сме още по-крехки от обектите, които ни наблюдават.“ Това е светът на цветните метафори на Антон Стоянов, отразени през погледа на Мария Василева – куратор, критик и историк на изкуството. За обикновения зрител, посетил изложбата, остава удоволствието да се потопи емоционално в него.