До 3 ноември в галерия „Васка Емануилова“ може да се види изложбата на Руди Нинов„Гравитацията работи само, когато погледнеш надолу“. Авторът е роден през 1992 г. в гр. Тетевен. Дипломира се през 2015 в Голдсмитс, Лондон (бакалавърска степен по изобразително изкуство). Там усвоява съвременни техники, които реализира в творчеството си. Създава живопис върху платна, но и върху триизмерни форми, което според Даниела Радева, куратор на настоящата експозиция, прави трудно разграничаването между живопис и скулптура в неговите творби. Руди Нинов продължава образованието си в академия „Щедел“ във Франкфурт, в класа по живопис на Ейми Силман и Николас Гамбаров.
„Гравитацията работи само, когато погледнеш надолу” включва единствено триизмерни обекти. “По този начин тя се вписва смислово и в пространството на галерия „Васка Емануилова” – в него освен програмата „Място за срещи” за млади художници се помещава и колекция от скулптури на Васка Емануилова, живяла между 1905 и 1985 г. Част от работата на Руди Нинов върху предстоящата изложба е да аранжира отново постоянната експозиция с творчество на Васка Емануилова, така че галерията да се превърне в поле за диалог между двамата художници, чието творчество е разделено във времето от цял век.“ – пояснява Даниела Радева.
Показаните произведения са от керамика, хартия, текстил, смола и композиции от намерени предмети като кофи и дръжки. „Изложбата, както уточнява авторът, творчески провокиран от езика на… анимационното кино, представлява развиващ се във времето процес в резултат на натрупвания и без прекъсване, започнал скоро след като бях направил инсталацията „Някои неща падат по-бързо от наковалня“, показана на изложбата ALL AT ONCE (ВСИЧКО НАВЕДНЪЖ) в галерия „Структура“. Сериозно ме заинтересува възможността да използвам пространството и неизменното присъствие на скулптурите на Васка Емануилова в галерията, за да разширя възприемането на идеите чрез извеждане на формите и колоритите извън платното. Какво става с него, когато го покажеш в“истинско“ пространство? Какво става с него, когато го окачиш на стената, а не продължава да лежи проснато на пода? Какво се случва, когато се представи в целия си ръст, а не скъсано? И как се възприема цветът, когато е нанесен повърхностно, а не е проникнал дълбоко в материала?“
Отправна точка към възможните отговори е позицията на Даниела Радева: „Процесът на създаване, ритъмът и движението са важни елементи от работата на Руди Нинов. При гледането на новите му творби не е случайно впечатлението, че те са застинали в един миг докато се движат, докато „израстват” или докато „падат”. Изкушаващо е да им се припишат характеристики на живи, биологични форми, въпреки че фактически са абстрактни. Те не наподобяват нищо съществуващо, но въпреки това внушават идеята за конкретност, предразполагат да бъдат разчетени или дори разказани.“
„Гравитацията работи само, когато погледнеш надолу”, но пък дава и свобода на визуално-емоционалния зрителски избор. А може би е само художествена илюзия…