От 26.06 до 5.07.2019 „Малък сезон” на Театрална работилница „Сфумато“ приютява творческите изяви на млади творци от различни изкуства. Чрез участието си в този форум те представят своите креативни идеи, търсейки поле за тяхното реализиране, досег до разнородна публика (любители, професионалисти, продуценти, директори на театри). Ето защо програмата на този иновативен фестивал е пъстра, наситена с енергия и разнообразни прояви –поезия, пърформанси, инсталации, театрални спектакли (дипломни, моноспектакли, камерни, фантазми, етюди…), документални филми, творчески ателиета за актьори,певци танцьори… В тяхната същност са заложени експериментът, новаторството, идейно-художествената провокация. Те осъществяват и срещата на идеи от утвърдени художествени произведения (от Харолд Пинтър, Джулиан Барнс, Жан Кокто, Дейвид Мамет, Константин Павлов, Йордан Йовков, Константин Илиев) със заряда на творби, родени от драмата на проблематизираното наше съвремие. Към последните може да се причисли показът на ателие за сценичен прочит на пиесата „Градът се надига“, представен от български актьори. Нейни автори са от Киара Боскаро и Марко ди Стефано. Те са основатели на компанията La Confraternita del Chianti (носител на наградите Premio Pradella dell’Accademia e del Teatro dei Filodrammatici in Milan, the Premio Teatro e Memoria of the Istituto Cervi, and the Premio Teatro Voce della Società Giovanile). От 2015 до 2018 работят по международния проект PENTATEUCO, с който осъществяват пет представления в пет различни европейски страни. През 2016 те са италианските представители на конкурса за драматургия PIIGS в Барселона, част от фестивала Grec с пиесата “07. 09. 2012”. Всеки от двамата има по няколко драматургични награди за собствените си текстове.
 
 
Пиесата „Градът се надига“, носи името си от футуристичната картина на Умберто Бочиони.
Творбата на Киара Боскаро и Марко ди Стефано. е победител в Петото издание на наградата „Марио Фрати“ за оригинална пиеса 2018 г. Обосновката на журито акцентира върху нейната специфика: „изключително директна и непосредствена и използва лекотата като контрапункт на трагедията, без да прибягва до съжаление, давайки на читателя свободата да разбере множество гледни точки. От особен интерес е идеята за границата между себе си “другия”. Това я прави универсална за превод и постановки.
„Градът се надига“, според анотацията визира Милано, но нейната проблематика може да се съотнесе към всеки един друг град. Защото тук се сблъскват не само възприятията на мегаполиса като опасно място или зона за спасение, но и личностния „аз“ на различния и инертната маса, която засмуква човешкото битие със своята жестокост и бездушност. На прицел е светът на емигранта и властимащия, на бездушната инерция и безскрупулното оцеляване, на медийната „мъгла“ и индивидуалната вина, на природния катаклизъм и романтиката на зародилата се любов, на престъплението и страшното възмездие, на плахата надежда и нейния крах… Публиката, чула текста на „Градът се надига“, усети катарзиса на драматургичния бунт. Може би българските творци ще посегнат към тази творба, превръщайки я в спектакъл, за да достигне нейната рационално-емоционална експресия до по-голяма аудитория, извън пристрастените любители на „Малък салон“.