Отпуските наближаваха и ние все по-трескаво обсъждахме възможни дестинации. Едно беше сигурно–искахме да посетим Родопите. Бяхме чували, че това е магична планина и веднъж докоснали се до нейните красоти човек има желание да се завръща отново и отново при нея.
„Който не е видял Родопите през живота си, той не е видял България“ е казал Иван Вазов.
Живеехме в голям град, в който не само жегата беше непоносима, а и лудницата. Така стигнахме до решението да посетим Триград. Защо точно там ли?
Концентрацията на пещери, ждрела и природни красоти там беше голяма. Планирахме да видим Буйновското и Триградското ждрело. Да посетим Ягодинска пещера и Дяволско гърло. А за любителите на екстремните преживявания тролея на Тарзан и Харамийска пещера в която имаше спускане с бънджи въже.
Как намерихме място за отсядане ли? Има голям избор от хотели и къщи за гости. Като градски хора търсехме нещо по автентично и уединено. Искахме да се докоснем до местния бит на родопчани. Така попаднахме на къща за гости Кристал. Имаше добри отзиви от техни гости. А и къщата се намираше в новия квартал-тихо местенце с гледка към планината. Собственичката предлагаше вкусна закуска приготвена с продукти от домашното стопанство и ароматен мурсалски чай. Така казваха…но дали беше истина…предстои да разберем.
Дойде денят! Тръгнахме към 8 часа, за да имаме възможност да спираме по пътя и да се наслаждаваме на красотите. Задължително си предвидете почивка на язовир Въча-гледката е уникална. За около 2-3 часа стигнахме до Триград (пътувахме от София), това е време заедно с почивките. По обяд бяхме там, минахме през пещерата Дяволско гърло-намира се точно преди селото, след тунела. Седнахме да похапнем и потеглихме към новия квартал. Той е точно в подножието на връх Дурдага. Бяхме се разбрали с леля Къдричка-стопанката на къщата да ни насочи ако се затрудняваме да я намерим, но не се наложи. Намерихме я лесно. Да ви кажа и на вас, не следвайте навигацията, защото ще ви отведе към улица без изход. Леля Кърдичка ни упъти за най-лесния път. И така пристигнахме и паркирахме на паркинга към къщата-безплатен е за гости на къща Кристал. Настанихме се, стаите са удобни и чисти. А терасите гледат към двата срещуположни върха- Дурдага и Орфеев връх, толкова близо, че да усетиш величието им, и толкова далеч че се насладиш на красотата им.
Обсъдихме къде е най-добре да оползотворим остатъка от деня, както и следващия за да може да посетим възможно най-много места без да препускаме.
И наистина, хора закуската беше вълшебна. Не съм от чревоугодниците, но такова нещо не бях вкусвал. Повярвайте въобще не са пресилени коментарите за златните ръце на леля Къдрица. Не пропускайте да се възползвате, поръчката се дава от вечерта за сутринта, защото всичко се прави на момента и е само с домашни продукти.
След това потеглихме към Чаирски езера. Минахме през Превалете камен и пияната гора. Вечерта се прибрахме заредени с емоции от изминалия ден. Бяхме щастливи, че сме си подарили този адреналин. Дойде време да си тръгваме, но знаехме че пак ще се върнем в Триград-къща Кристал, ни очакваше с нови преживявания!
„Който не е видял Родопите през живота си, той не е видял България“ е казал Иван Вазов.
Живеехме в голям град, в който не само жегата беше непоносима, а и лудницата. Така стигнахме до решението да посетим Триград. Защо точно там ли?
Концентрацията на пещери, ждрела и природни красоти там беше голяма. Планирахме да видим Буйновското и Триградското ждрело. Да посетим Ягодинска пещера и Дяволско гърло. А за любителите на екстремните преживявания тролея на Тарзан и Харамийска пещера в която имаше спускане с бънджи въже.
Как намерихме място за отсядане ли? Има голям избор от хотели и къщи за гости. Като градски хора търсехме нещо по автентично и уединено. Искахме да се докоснем до местния бит на родопчани. Така попаднахме на къща за гости Кристал. Имаше добри отзиви от техни гости. А и къщата се намираше в новия квартал-тихо местенце с гледка към планината. Собственичката предлагаше вкусна закуска приготвена с продукти от домашното стопанство и ароматен мурсалски чай. Така казваха…но дали беше истина…предстои да разберем.
Дойде денят! Тръгнахме към 8 часа, за да имаме възможност да спираме по пътя и да се наслаждаваме на красотите. Задължително си предвидете почивка на язовир Въча-гледката е уникална. За около 2-3 часа стигнахме до Триград (пътувахме от София), това е време заедно с почивките. По обяд бяхме там, минахме през пещерата Дяволско гърло-намира се точно преди селото, след тунела. Седнахме да похапнем и потеглихме към новия квартал. Той е точно в подножието на връх Дурдага. Бяхме се разбрали с леля Къдричка-стопанката на къщата да ни насочи ако се затрудняваме да я намерим, но не се наложи. Намерихме я лесно. Да ви кажа и на вас, не следвайте навигацията, защото ще ви отведе към улица без изход. Леля Кърдичка ни упъти за най-лесния път. И така пристигнахме и паркирахме на паркинга към къщата-безплатен е за гости на къща Кристал. Настанихме се, стаите са удобни и чисти. А терасите гледат към двата срещуположни върха- Дурдага и Орфеев връх, толкова близо, че да усетиш величието им, и толкова далеч че се насладиш на красотата им.
Обсъдихме къде е най-добре да оползотворим остатъка от деня, както и следващия за да може да посетим възможно най-много места без да препускаме.
И наистина, хора закуската беше вълшебна. Не съм от чревоугодниците, но такова нещо не бях вкусвал. Повярвайте въобще не са пресилени коментарите за златните ръце на леля Къдрица. Не пропускайте да се възползвате, поръчката се дава от вечерта за сутринта, защото всичко се прави на момента и е само с домашни продукти.
След това потеглихме към Чаирски езера. Минахме през Превалете камен и пияната гора. Вечерта се прибрахме заредени с емоции от изминалия ден. Бяхме щастливи, че сме си подарили този адреналин. Дойде време да си тръгваме, но знаехме че пак ще се върнем в Триград-къща Кристал, ни очакваше с нови преживявания!