Една история, която ни учи, че приятелството е безценно.
Преди много години, когато Силвестър Сталоун все още е бил най-обикновен мечтател, без професия и пари, без слава и без дом.
Животът му е бил труден, продал бижутата на жена си, нямал покрив над главата си, но имал мечта за актьорска кариера.
Дълго време живял на улицата, по спирки и автобуси, когато и последните му пари свършили, той не можел да купи дори малко храна. Така стигнал и до трудното решение да продаде кучето си за 40 долара.
Две седмици по-късно гледал боксов мач между Мохамед Али и Чък Уепнър, мачът вдъхновил сценарият на “Роки”. Сталоун написал сценария буквално за нощ и опитал да го продаде с условието самият той да изиграе главната роля. От филмовото студио предложили на младия мечтател 125 хил. долара, но ако в главна роля е известен актьор, Сталоун отказал офертата. Парите, котио студиото предложило стигнали 250 хил. долара, но Сталоун бил решен и знаел какво иска.
Сценарият бил с голям потенциал, интересен и различен и студиото било истински заинтересовано, затова агентите се съгласили  Сталоун да бъде в главната роля, но офертата паднала до 35 хил. долара.
Сделката била сключена, а с парите, които получил Сталоун отишъл да откупи своя най-добър приятел.
Откупил го 15 хил. долара, а по късно Силвестър Сталоун казва: “Обичам снимки като тази. Когато бях на 26, бях напълно отчаян, имах два чифта панталони, които едва ми ставаха, скъсани обувки, а мечтите за успех бяха толкова далеч, колкото слънцето слънцето … Имах кучето си, БЪТКУС, най-добрия ми приятел, моят довереник, който винаги се смееше на шегите ми и се примиряваше с моите настроения, едно живо същество, което ме обичаше заради това, което бях!
“1971 … Тъй като сме на тема “най-добрия приятел на човека “, това сме аз и Буткус като кученце, и двамата бяхме слаби, гладни и живеехме в стаичка над метрото… Тъй като никога не съм излизал, разчитах на неговото приятелство. Идеята да пиша Роки беше на Бъткус, но не казвайте на никого… Години по-късно, когато нещата станаха още по-лоши, трябваше да го продам за 40 долара пред магазин 7-Eleven, защото не можех да си позволя дори храна, а след това стана чудо. Сценарият за Роки се продаде, а аз можех да го откупя обратно, но новият собственик знаеше, че съм отчаян и продаде Бъткус за 15 000 долара. Той си струваше всяко пени.”

Поуките, които можем да си извадим от тази история са много, но може би най-важната е, че приятелството е безценно и парите са нищо пред това да имаш някого до себе си, верен приятел завинаги.