Юрий Дачев е театрален критик, драматург, сценарист, редактор и журналист в различни национални ежедневници и седмичници. Доц. Дачев е и сред водещите преподаватели в специалност „Драматургия“ на НАТФИЗ, където води лекции по „Критика върху текст за театър”, „Развитие на аудиторията” и „Драматургия за съвременен театър”. Дългогодишен драматург е на МГТ „Зад канала“, а през последните няколко години и на НТ „Иван Вазов“. Автор е на книги и сборници с пиеси. Режисьор е на спектакли с постановки в цялата страна. Един от водещите журналисти в БНТ – създател и дългогодишен автор на „Рецепта за култура“. За кратко – заместник министър на културата с ресори театър, кино, музика и танц (2000 – 2001). Селекционер и участник е в редица национални и международни форуми.
 
Доц. Юрий Дачев започна репетиции по нов спектакъл с трупата на Народния театър – „Пиано в тревата“ от Франсоаз Саган. Премиерата се се предвижда за 15 и 16 октомври 2021 г. на Камерна сцена. Спектакълът е с участието на Емануела ШКОДРЕВА, Велислав ПАВЛОВ, Христо ЧЕШМЕДЖИЕВ, Вяра ТАБАКОВА, Виктория КОЛЕВА, Ева ДАНАИЛОВА, Ненчо КОСТОВ и Христо ТЕРЗИЕВ. Сценографията и костюмите са на Радина Близнакова, музиката на Асен Аврамов, драматург е Светлана Панчева, а помощник-режисьор – Меглена Димитрова.
 
Написана през 1970 г., „Пиано в тревата“ е една от общо осемте пиеси на известната френска авторка.  Самата тя казва, че е „романист по призвание и драматург за забавление“. Но това „забавление“ бързо се превръща в едно от интересните явления във френския театър от втората половина на ХХ век.
 
Възможно ли е младостта да е вечна? Възможно ли е след толкова време да срещнеш отново едно тъмнокосо момче, което свири на пиано в тревата? Възможно ли е неизживяната любов да е по-важна от любовта, която мълчаливо и постоянно е съвсем наблизо? Това са въпросите, които поставя „Пиано в тревата“.Режисьорът Юрий Дачев уточнява: „Всички онези шантави, полюсни неща, които се събират в нашата човешка кожа, тази приятна френска противоречивост – ето това ми се стори привлекателно и за игра и се спрях на тази пиеса, в която съм вплел теми и реплики и от други текстове на Саган“