Живеем в свят, в който всеки се мъчи да открие своята мисия. Иска не само да я открие, ами и да я живее. Иска да си я закачи като бадж на ревера, та всеки да знае с каква важност личност си има работа. На това отгоре, тя трябва да стане и доходен бизнес, носещ пари и слава.
 
В наши дни откриването на мисията в живота се е превърнало в мистериозна и романтична задача. Все я търсим и все не знаем дали сме я намерили. Имаш ли си обаче мисия, ти си супер герой. Знаеш за какво го живееш тоя живот. Знаеш за какво си пратен на тая земя. Възложена ти е задача от висша важност, която никой друг не може да изпълни. Без твоята намеса светът ще пропадне. Абе, с две думи, много си специален. Не като ония, които и идея си нямат за какво живеят.
 
За какво ти е обаче тая мисия? Нека ти предложа някои идеи по въпроса.
 
Първо, за нас хората, е важно да знаем, че животът ни има смисъл. Подчинен е на важна задача и не сме някакви случайни снежинки, които днес ги има, а утре са се стопили в нищото. Ние искаме да оставим следа. Но не каква да е следа, а голяма важна такава. Не просто за нас и близките ни, ами за цялото човечество, че и за идните поколения. Искаме да знаем, че имаме значение и животът ни също. Ако това (предна)значение идва и от по-високо място, направо можем да се броим за богопомазани.
 
Второ, ние хората, искаме да сме уникални. В свят с още седем и отгоре милиарда като нас, това да си уникален е безценно. Всеки иска да е уникален, толкова уникален, че на околните да им се облещят очите от възхищение.
 
Трето, идеите на капитализма и консуматорството не са подминали и житейската мисия. Тя, горката, не може просто да носи удовлетворение на душата ти. Не и не. Мисията е натоварена и със задачата да те направи безумно богат и прочут.
 
Много хора си мислят, че следването на своята житейска мисия, е сладка работа. Гледат на нея като на разходка по червеното килимче. Под прожекторите, насочени към тях. Пред обективите на папараците и микрофоните на журналистите, блъскащи се да увековечат тяхното супер уникално и променящо съдби послание.
 
В надпреварата за заявяването на своята мисия отдавна са се включили фирми и компании от всякакъв вид. Щото и те искат да са специални. И уникални. Искат го не само, за да си начешат егото. Важно им е, за да правят пачка, а номерът с мисията изглежда много се харесва на клиентите им.
 
 
Какво обаче не се казва за мисията?
 
Мисията е всъщност Работа. Работа, изискваща твоите посветеност, време, внимание, ресурси и усилия. И не на последно място, смиряване на егото ти. Когато шеф ти е Бог / Вселената, някак си не може ти да си център на купона.
 
Мисията е като пътят на героя по Джоузеф Камбъл. Ти си героят и на края на пътя те очаква голяма награда. Но самото пътуване не е лесно. То ще те постави пред много изпитания. Ще подложи на проверка мотивацията ти. Ще те сблъска с ограниченията на ума и сърцето ти. На моменти ще те накара да се изправиш сам срещу целия свят. Да, награда има, но тя не е гарантирана. По всяка вероятност, ще минаваш през дълги периоди, в които вярата ти ще е само на хляб и вода. Аплодисментите и възхищението на тълпата ще чакат ред някъде най-отзад. Много пъти ще се чувстваш обезсърчен, сам и неразбран. Ще се чудиш с какво си се захванал и къде ти е бил умът, когато скочи в това.
 
Мисията избира теб, не ти нея. Тя е тази, която решава, че си достоен за нея. Тогава пуска уж небрежно своята кърпичка в нозете ти, давайки ти шанс да заслужиш доверието и благоволението й. Мисията ти е по-голяма от теб самия. Нея не я е грижа за твоето удобство, нито за твоите страхове и ограничения. Тя е мощна сила, която ще те ръчка отвътре, докато не ти омръзне да я игнорираш. Тя е изпитание по издръжливост, вяра и упоритост. Тя е и пътеводна светлина, и топлинка в сърцето, уверяващи те, че това, което правиш, има смисъл. Не само за теб, всъщност не главно за теб, но за онези, за които го правиш.
 
Мисията никога не е обещавала да те направи богат. Нито известен. Не че е невъзможно да стане. Това просто не е нейната задача. Ако се чудиш коя е задачата й, веднага ти казвам. Тя иска да те ползва като инструмент. Иска с твоя помощ да промени света. Към по-добро, разбира се. В свят с безброй нерешени проблеми, колкото повече хора впрегнат усилие в намирането на решения, толкова по-голям е шансът да се постигне успех. А дали ще забогатееш, докато работиш за нея, е от второстепенно значение. Не за теб. За нея.
 
Вадейки те от зоната ти на комфорт, твоята житейска мисия ще те принуди да растеш, да извадиш наяве ТВОЯ потенциал и да сътвориш от него ТВОЯ дар за света. Тя ще извади най-доброто от теб и ще те кове като горещо желязо. Когато приключи с теб, ще си се превърнал в същество, вплело своя живот и таланти в общата тъкан на човечеството. Че и на планетата. Чак тогава ще си получиш наградата – твоя бадж на честта: удовлетворението от един смислено живян живот.
 
Все още ли искаш да я намериш?
 
 
Автор: Лора Митрева