„Копенхаген“ – съвременна пиеса от Майкъл Фрейн, се поставя за първи път в България. Пиесата е написана през 1998 г. и е играна  в много театри. Многократно  е награждавана – получава отличия във Великобритания, има френската награда „Молиер“ и американската „ Тони“ за най-добра драматургия. В България може да бъде видяна само в рамките на 10 представления. За февруари датите са 8 и 9 от 19.30 ч. Българският превод е на Вера Джамбазова. Ролите се изпълняват от  великолепните Руси Чанев (Нилс Бор), Стефка Янорова (Маргарите, негова жена) и Валентин Ганев (Хайзенберг, техният приятел, почти син). Актьорите по „брехтовски“ повеждат зретелите в зоната на „здрача“. Без излишна патетика, с овлядана словесно-пластична партитура, те приковават вниманието. Техните персонажи почти болезнено емоционално наелектризират обстановката или някак разсъдъчно хладнокръвно я анализират от дистанцията на научния казус. Остава усещането за нещо сложно, но и близко. Горчивият опит на героите се отласква към публиката и тя притихнала подлага на „дисекция“ собствената си съвест.
 
Майкъл Фрейн е роден в Лондон през 1933, започва кариерата си като журналист в „Гардиън“ и „Обзървър“. Член е на Royal Society of Literature – „най-главната литературна организация“ във Великобритания. Автор е на романите: „Към края на сутринта“, „Стремглаво“/излязъл на български/, „Шпиони“, „Скиос“. Според собственото му признание: „Когато възникне една идея, тя е като настинка. Отначало при настинката усещаме някакво гъделичкане в гърлото и след известно време си казваме:знаете ли, че съм се простудил“. Същото е и с идеята за една пиеса или една книга.“
 
Майкъл Фрейн е автор също на текста на девет филма, известен е и като преводач на драматургията на Чехов. Неговите седемнадесет театрални пиеси варират от „Шум зад кулисите“, избрана за една от трите любими пиеси във Великобритания, до многократно награждаваната „Копенхаген“.
„Копенхаген“ предлага хипотетична версия за историческата среща състояла се в окупирания от нацистите Копенхаген между двама от най-големите ядрени физици на ХХ век в момент, когато съдбата на Европа, а може би и на целия свят, е била в ръцете им. Тяхното приятелство, както и моралът им, са поставени на изпитание, защото са от двете страни на наложената от историческия момент барикада.
 
Двама гениални, с афинитет към изкуството, „творци“ се оплитат в морална дилема Единият, притиснат от обстоятелствата и съвеста си, иска да получи „помощ“, да открие брод, другият, наранен, обезверен търси поруганите справедливост и чест.  Ситуацията и времето (Втората световна война) поставят на изпитание предела на хуманност, която имат и като хора, и като учени.
 
Проблемът е в това да си индивид с човешка емоционалност, състрадателна и жертвоготовна или да си над нещата като учен, чието откритие може да промени света. Трагедията е в избора на позиция – етична, професионална, личностна в момент на тотален нравствен хаос.
 
„Природата ме е създала като странен математически феномен – не съм единица, а половинката от две.” – вярва Нилс Бор. Но за Хайзенберг: „Математиката става много странна, когато я приложите към хората. Един плюс един може да доведе до толкова много различни суми.”  Защото границата между „доброто“ и „злото“  се е преварнала в химера. Защото, както споделя Христо Киров:„„Копенхаген“ е текст, в който от една страна силата на научите доказателства и изведените математически модели  и от друга – моралните ценности  и чувството за отговорност … обръщат парадигмата, където няма дефиниция …на коя страна си…“ а „се получава саморазпад на създадения  и исторически обусловен двуполюсен модел, на който робуват всички художествени и политически текстове.“