Осем кратки думи, способни да променят живота ти

„Според учени всеки ден през главата ни преминават шестдесет хиляди мисли. Положителни и отрицателни, банални и дълбокомислени. Не трябва да ги съдим: те са като облаци , носещи се в небето. Отговорни сме за това, което правим, но не и за това, което мислим. Поради тази причина, когато някоя идея те натъжи, просто и сложи етикет „мисъл“ и я пусни да си върви.“



Идеи, мисли или просто чудото, наречено „живот“, могат да тласнат човек към бездната на отчаянието. В нея попадат хора, които са загубили себе си и надеждата си. Точно това се случва с главната героиня в книгата на Франсеск Миралес и Каре Сантос „Най-хубавото място на света е точно тук“. Ирис е млада жена, загубила семейството си, отегчена от работата си, живееща без любов и любими хора. Изходът от нещастното и съществуване е самоубийство, към което се опитва да прибегне, но нещо съвсем малко, успява да я спре. Тогава тя открива кафенето, на което е кръстена книгата. То се оказва магично пространство, предназначено да отговори на всичките и въпроси, да разреши проблемите и и да я накара да повярва, че животът има смисъл.


„Най-хубавото място на света е точно тук“ е една от книгите, които се прочитат на един дъх. Изключително лека за четене, създаваща спокойна атмосфера, докато завладява читателя с уникалния си леко мистичен сюжет. Заглавието е достатъчно красноречиво – то подтиква читателя да разтвори страниците и да потърси това място.
Четенето на книги безспорно е нещо, което хората правят за развлечение и отпускане. В съвременния забързан свят все повече хора търсят четива, които да не са натоварващи, но в същото време да могат да грабнат мисълта и съзнанието на онзи, който ги чете. Това е една от тези книги. Тя носи много дълбок смисъл. Засяга дълбоки ексзистенциални и философски въпроси, борави с мисли и сентенции, както и с хайку. (Хайку е японска поезия, много къса, състочща се от три срички).

писалката отдясно
сърцето отляво
а ти навсякъде



„Най-хубавото място на света“ е книга за любовта и надеждата. Тя може да преведе всеки, който е изпитал някаква загуба в живота си, изгубил е себе си или има чувства и мисли, които го тормозят. Това е книга, която може да подтикне човек да потърси промяната, да внесе лъч светлина в мрачното си ежедневие и да повярва, че със силата на собствената си мисъл можем да променим целия си живот.


Акцент в творбата е настоящето. То е онова, което се случва тук и сега – то е продукт на съвместната работа между миналото и бъдещето. Миналото не съществува, но то е нашата основа – онова, върху, което градим. Бъдещето е несигурно и непредвидимо, то е материя, до която човек не може да се докосне. Това, което съществува е настоящето и е важно да се фокусираме върху него.
„Най-хубавото място на света“ е не просто книга. Това е портал към откриването на вътрешното „Аз“. Тя е онова, което може да те накара да се усмихнеш и да пожелаем да потърсиш решение на проблемите си. Това са страници, изпълнени с онова, което не може да бъде видяно и материализирано – надеждата. Това са редове, които чертаят пътища, водещи към личността и нейното извисяване. Това са думи, които толкова силно могат да въздействат, че да оказват мотивиращо и терапевтично действие, думи, способни да променят светогледа ти.

„Когато не можеш да се отърсиш от миналото, потърси надежда в магията – тя винаги остава в настоящето…“