20 минути преди да замине за Атон, шеф Андрей Стоилов, отдели време и разказа за своето миналогодишно посещение в българския манастир в Света Гора.
 
Атон е автономна монашеска общност и седалище на двадесет православни манастира в Северна Гърция.
Броят им не може да бъде променян. Сред тях има само три, които не са гръцки. Това са манастирът “Хилендар”, които е сръбски, манастирът “Свети Панталеймон”, който е руски и манастирът “Зограф“, който е български.
В последните години Зографския манастир се развива добре. Постепенно се увеличава броя на монасите. Има и послушници и временни доброволци – харизани.
Тази динамика се отразява добре и в работата на магерницата – помещението в което се приготвя храната за поклонниците.
 
Храната се подготвя на огнище или на фурна, но винаги на дърва. Продуктите които се използват – зарзават, варива, подправки и билки и морските дарове от всякакво естество, вид и размер се приемат с пълно доверие, защото са от Градината на Богордица – другото име на Света Гора.
Храната и гозбите следват църковния календар, който е съхранил светоотеческата традиция.
 
На 16ти Ноември Зографският манастир “Свети Георги” на Атон отбелязва есенния празник. Тогава по стар стил се отбелязва паметта на пренасянето на мощите на св. великомъченик Георги и затова в светогорската българска обител от вечерта се отслужва всенощно бдение, а сутринта – празнична света литургия.
Тази година шеф Стоилов и негови приятели ще подготвят за над 3000 поклонници храна, в периода 13 – 16. Ноември.
 
В Атон пазят тайната на дълголетието и първия ръкопис на История Славянобългарска в библиотеката на манастира.
Риба, постни гозби и чаша вино на ден е тайната на дълголетието, която пазят монасите. Характерно за кухнята на Атон е смесването на продуктите – леща с ориз, ориз с фасул, зеле с ориз и огретен. На масата най – често присъстват картофите, приготвят ги в различни комбинации. Грах, фасул, козе, овче и краве сирене присъстват на трапезата. Всички плодове и зеленчуци, които слагат на масата, монасите сами отглеждат.
ВМАНАСТИРИТЕ НА ОСОБЕНА ПОЧИТ Е ХЛЯБЪТ, ЗА ЧИЕТО ПРИГОТВЯНЕ СА ОТДЕЛЕНИ СПЕЦИАЛНИ ПОМЕЩЕНИЯ.
 
 
Отглеждането на лозовите насъждения винаги е било от голямо значение за монасите. Масивите от лозя са необятни в територията на българския манастир. А, избата впещатляваща. Гроздето се използва за да направи виното “Светото причастие”, както и тяхното трапезно вино. Отглеждат го старателно, защото от него са прави освен споменатото манастирското вино и уникалното по рода си бренди което малцина вярващи имат късмета да вкусят по празници.
Маслиновите насаждения също са важни за монасите. От тях те приготвя собствен зехтин който е изумително вкусен освен разбира се, че е и природо съобразен и много полезен.
 
Плодовете винаги присъстват на вечерята. Атонските монаси култивират ябълки, круши, дюли, череши и смокини.
Млечните продукти се доставят в манастирите от околните райони, тъй като животновъдството и птицевъдството са забранени, поради наличието на женски екземпляри, което е забранено на територията на полуострова.
 
Кулинарните способности на главния магер (така наричат готвачите), дядо Епифаний са легендарни.
Игуменът на манастира води празничната служба.
 
Опростете живота си, изчистете го от вредни храни и мисли и бъдете щастливи, синтезира накратко след първия си престои в манастира шеф Стоилов.