Галерия АСТРИ ( София, ул. “Цар Самуил” 34) представя Никола Стоименов. Неговата изложба „СТРАНИЦИ ОТ АТЕЛИЕТО“ може да се види до 13.03. Тя включва над 50 произведения, различни формати, от няколко различни цикли, работени  през последните три години. Използваните техники са предимно смесени върху картон, фазер, платно. Според Вихра Пешева, галерист, картините не са правени специално за да бъдат излагани в пространството на Астри или в кое и да е друго пространство“ , а по скоро отразяват удоволствието от „търсенето и пътя в изкуството“ и в своята хомогеност създават „една обща история“.
 
„Страници от ателието“, като първа изява на Никола Стоименов в галерия Астри и в София, има за цел едно по-общо представяне на художника. Роден през 1973 в Пазарджик, той има пет самостоятелни изложби, десетки съвместни участия  в страната и в няколко престижни национални форуми, седем награди за живопис от изложбите на Дружеството на пазарджишките художници, няколко номинации от Национални конкурси. Вихра Пешева разказва, че преди пет години, селектирайки картините за ФОРМАТ 30/30, погледът и открива три платна. Те го покоряват „с нежния и същевременно предизвикателен колорит“, със своята фигуративност, абстрактност, със своя свят – „лек и дълбок, атавистичен и тотално непознат, но примамлив и красив…“. При подготовката на настоящата експозиция, галеристката прави в ателието на Никола Стоименов ценни открития. „Потънала в огромното количество картини, от миниатюри 10/10 до относително големи формати 100/70, отделени в различни цикли, бях изумена – споделя тя. Защото „малките формати и техниката им“ ѝ подсказват, „че времето е било изключително ценно за художника. Всяка рутинна пауза на ежедневието е била запълвана с рисуване. Всички дни, извън обичайните задължения , са били дни за рисуване. Както и всеки лист, картон, фазер, платно или друга плоскост са предизвиквали техниката и фантазията на художника, раждали са поредици, цикли рисунки, сами по себе си предмет на отделни изложби. Дали Никола е следвал вътрешните си нагласи и импулси или целенасочено си е поставял и преодолявал творчески задачи, това предстои да узнаем от самия него. Но страстта и последователността му на работа са го е довели до завиден професионализъм и лекота, които са впечатляващи.“
 
Самият Никола Стоименов откровено споделя: „Във време, издраскано и наранено от толкова много шум, звуци, писъци и думи на модерността и суетата, изгубили може би способността да съзерцаваме във вечната надпревара, ми се иска да намеря време за малко тишина. За тишината в мен, в нас, където въображението да пропътува световете затворени в картинното пространство, като страници от сънувана книга – сънувана в ателието, в тишината на собствената чувствителност“.
 
За зрителя остава удоволствието да я съпреживее.