Росен Рашев – Рошпака е представител на наивизма в изкуството, но в творчеството си той следва самобитна художествена образност, изградена върху използването на маслена боя с техниката на шиене върху платното. Така, според собственото му признание, следва традициите на гобленарството, ковьорната и текстилната живопис, защото „животът е едно дълго бягане и всички ние трябва да си предаваме и да поемаме щафетата един от друг“. В настоящата си изложба в галерия „Париж“
(10-30 октомври) художникът пресъздава Радичковите врабчета, влагайки в картините философски подтекст. Реалното село Медковие, което многократно посещава, се трансформира в платната във Врабчовото село, където пернатите обитатели се превръщат в метафори на реалното битие. „Кормилачко и златната ябълка“ съжителстват с „Сърцатата Врабка“, а „Жълтият слон“ „Край бялата река“ открил „Пътеводна звезда“, заедно „С Татко Врабец“ ще „мине“ „През морето на живота“, защото „Пътят към дома“ го призовава.
Йордан Радичков пише в “Ние, врабчетата”:
Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата й са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте!
Изложбата “Врабчовото село” е друг специфичен художествен образ. Но и той е… слънчев поздрав към Света.