Автор – Магда Борисова
Постановка и музикална среда: Стоян Радев Ге. К.
Сценография и костюми: Даниела Николчова
Фотография: Тони Перец
Действащи лица и изпълнители:
Тони – Георги Няголов
Сладкаря – Валери Вълчев
Банкерката – Цветина Петрова
Кучето Ралф – Николай Кенаров
Феята на зъбчето – Биляна Стоева
Феята на блестящите идеи – Теодора Михайлова
Феята на сдобряването – Даниела Викторова
Феята на радостните игри – Веселина Михалкова
Д-р Сън – Николай Божков
Библио – Гергана Арнаудова
Текаря – Милена Кънева
Големият вълшебник – Константин Соколов
Майката – Юлияна Чернева
Магда Борисова е автор на книгата „Пиеси за деца“. Със „Сън“тя печели конкурса за детска пиеса, който е организиран от Варненския драматичен театър.
 
„Сън” на достъпен за младата аудитория език прави своя театрален „анализ“ на значими теми и проблеми от/на Живота. В „тази пиеса-феерия, смесица от фентъзи и символизъм“, се раждат – както пише в анонса на спектакъла, „нови художествени светове, в които реалното и имагинерното равностойно съжителстват. Защото: „Направени сме ний от сънища / и сън отвред обгръща / тоз малък наш живот“, сигурен е Шекспир. И магьосникът на всички приказки Андерсен е убеден, че: „Целият свят е пълен с чудеса, но ние сме дотолкова свикнали с тях, че ги приемаме за нещо обичайно… Животът, сам по себе си, е най-прекрасната приказка“. А Екзюпери, бащата на Малкия принц, допълва: „Всички възрастни хора най-напред са били деца. Но малцина от тях си спомнят това.““ „Сън“ ни припомня всичко това. Но той не остава само на ниво асоциативна художествена „комбинаторика“ за възрастни. Емоцията на представлението неусетно завладява и най- взискателния и непредубеден „съдник“ – детската аудитория.
 
Режисьорът, драматургът и целият екип на спектакъла се отнасят с обич, разбиране и уважение към децата. Без да ги подценяват, те изграждат хомогенна визия на единна фантастично–реална вселена. В нея играта на сенките, метафорите на пантомимата, изразителността на жеста, очарованието на танца, магията на музиката, пъстротата на костюма, неповторимостта на персонажа… стилистично-смислово се „вписват“ в „натурата“ на словото. А то звучи съвременно, актуално, разговорно, достъпно, ясно и отчетливо на фона на приказната фабула.
 
Действието се развива в страната на сънищата. Тони – главният герой, трябва да се срещне с Големия Вълшебник. Само той може да сбъдва сънищата. А момчето има три съкровени желания – майка му да се радва на сладък живот – тя все се оплаква че животът й горчи, да имат достатъчно пари и да задържат кучето Ралф. По своя път Тони се сблъсква с феи, митични същества, но и със собствените си страхове и кошмари.
 
В „Сън“ границата действителност – илюзия се размива и театралната образност подчинява на място – тук и сега, мисловния рационализъм, без да го игнорира. А нима истинското изкуство не „търси“ именно това…