Император Константин I е римски управник от 306 до 337 г. Той възстановил единството на империята и съдействал за укрепването ѝ. В 330 г. преместил нейната столица в Константинопол (Цариград, Нови Рим). През 313 г. с така наречения Милански едикт признал равноправието на християнската религия с останалите религии в Римската империя. През 325 г свикал т.н. Първи вселенски църковен сбор в Никея, на който се утвърдили християнските догми и били приети каноническите книги. Римските императори били обявени за помазаници божии. Самият Константин бил обявен за велик, свят, равноапостол.
За светица била обявена и майката на императора, която станала преди сина си християнка. Тя е оставила името си в историята на християнството във връзка с откриването на Христовия кръст. На 80 години царица Елена се отправила за Йерусалим и в развалините на един езически храм открила три кръста. Единият бил Христовият. По нареждане на царица Елена на Голгота бил издигнат християнски храм и утвърден празникът Въздвижение на Честния кръст. Откритият от кръст бил разделен на три части – едната останала в Йерусалим, втората била подарена на император Константин, а третата дадена като дар на Рим.
 
21 май е предимно църковен празник. В Източна Тракия на този ден се изпълняват нестинарски игри. Нестинарките се събират при някой параклис, посветен на св. Константин и св. Елена, прави се шествие до извор, организира се обща трапеза, а вечерта нестинарките играят боси върху жарава. По време на шествието нестинарките носят иконата на св. Константин, окичена с венец, както и нестинарския тъпан, който през година е държан в черквата до иконата на светеца. За празника се прави курбан.