В началото на юли Националната галерия в София и Посолството на Република Индонезия в България в пространството на Квадрат 500 откриха изложбата „Синтез. Индонезийско и българско съвременно изкуство“. Тя продължава до 1 септември 2019 г. и включва произведенията на 8 индонезийски и 5 български художници и скулптори – картини, инсталации, филми, видео изкуство, скулптори и композиции. Посланикът на Индонезия Н. Пр. Сри Астари Расджид с гордост отбеляза, че това е поредната изява от проекта „Чудесата на Индонезия“, започнал с участието на страната в Софийския хартиен фестивал. Освен тази изложба се открива и експозиция в Регионален исторически музей – София, където ще бъдат представени текстил, артефакти, бижута (от злато, сребро, дърво) от Индонезия (скулптура, мебели, маски, облекло, кукли за традиционен индонезийски театър, предмети от индонезийския бит) и България. Изявите се свързват с 63 – годишнината от приятелските отношения между двете страни.
В изложбата “Синтез“ в „Квадрат 500“ освен произведенията чрез текстове е представена и концепцията на авторите – техните размисли върху обществени, политически, лични, социални, актуални въпроси от нашия живот днес. Изложена е и новата книга за жените-художници в Индонезия. Така, чрез нея, а в останалите творби се разкрива женският дух, отразяващ проблемите на съвремието и предизвикателствата на бъдещето.
Борислава Попова, реставратор на експозицията, откроява акцентите в изложбата. Според нея те са в използването на мултимедията, съчетана с предмети, в употребата на различни материали – дрехи, органза, тензух, пясък…, в синтеза на традиционни техники с нестандартни материали…, в подробните обяснителни бележки към творбите – какъв е смисълът на произведението, от какво е провокирано, в дръзкото излизане от конвенционалността.
Читра Сасмита, Индонезия, „Сред дивата природа“ – масло и акрил върху платно
„В екофеминизма жените и природата се считат за еднакво женствени. Дори някои култури обявяват жените за най- близките субекти на природата, женските тела често символизират различни обществени проблеми, водещи до завоюването на природата, и обратно – природата представлява отглеждането на характерни черти, превърнали се в инстинкти на жените.“
Бамбанг „Токо“ Уичаксоно „Къде ще ходим“, батик върху памук, променлив размер(5 бр.) – От една стран, природата на хората като обществени същества насърчава комуникацията между тях. От друга, обаче,комуникацията също има тенденция. Тя може да бъде дори по-сложна, ако освен силата на логиката бъде използвана също силата на чувствата. Тази комична творба върху батик е пример за процеса на общуване. Отношенията между хората, особено между момчета и момичета, са много сложни. Тази работа е пародия на флирта между момчетата и момичетата.“
Чудомир Драгнев, България, „Корабът“ стомана, бронз и мед, Виктория Петрова, България, „Без изход“, акрил върху платно, Сри Астари Расджид, Индонезия
„На многоуважаемата майка № 1“, смесена техника, актил върху платно
„Нашето уважение към Майката- Природа в отговор на разрушаването на нашата планета Земя“
 
 
 
„Кръстосани пътеки“ – инсталацията е направена от стари броеве на българския вестник „Народна култура“ от 58 година, намерени от приятели, предмети открити на пазара на антики, подаръци, открити снимки на първия президент на Индонезия и на настоящия президент при посещението им в България в различни времена, както и артефакти от Индонезия и България. Инсталацията “Кръстосани пътеки” е на фона на един християнски кръст с прибавени елементи от исляма, индуизма и будизма в защита на плуралистичния възглед за религиите, в  отговор на необходимостта от един по-толерантен и хармоничен свят. Тази композиция стана факт благодарение на моите приятели в последната минута. Толерантността и приемането на различни вярвания и религиозни възгледи е първата стъпка към мира. Този процес ще доведе до щастие и просперитет на човечеството, което е мечтата на всички хора на изкуството , а вярвам и на всички нас“ – споделя Сри Астари Расджид.
Сри Астари Расджид, Индонезия
Раден Аю Раден Мас, смесена техника, масло върху платно
Жудожничката срещу Майстрото – художник Раден Салех Бастаман
Тересия Аугустина Ситомпул, Индонезия,“Семена за посяване“- гравюра върху тензух
„Тази работа бе създадена, защото бях загрижена за положението около мен – природни бедствия, войни, социални конфликти, които някак си са резултат на човешката алчност. Отношенията между хората и тези между човека и природата вече не са хармонични. Алчността експлоатира природата до степен, нарушаваща равновесието. В резултат възникват много природни бедствия като наводнения, ерозия, горски пожари и други. Подобно на тях, общественото напрежение непрекъснато нараства до сблъсъци, завършващи с насилие.“
Виктория Петрова, България, „Лабиринт“ картина от две части, акрил върху платно
„Форми, цветове и идеи са свързани в една визуална конструкция, израз на вдъхновение, открито в машините. Генезисът и нарастващото влияние на машините върху него? А човешките отношения в един технологичен свят? Къде отива нашата природа?Връзката създател/съзнание? Въпроси и послания, все по-актуални в наше време. Болезнени знаци за възрастта ни, които бележат бъдещето ни като индивиди и общество. Това не е проект с затворен край, но по-вероятно продължително пътуване… пътуване на един автор, чиито плодове са картините.“
Даниела Тодорова, България, „Магична гора“, „съобразена с мястото светлинна инсталация, хартиени тръби, опаковъчна хартия, рафия и светлина. Тази хартиена инсталация е част от по-голяма гора – инсталация, съобразена с мястото, което зависи от пространството и светлината. Тази колекция има няколко различни вариации и част от композицията включва светлината, която прави посланието по-силно – като призрака на Гората. Екологичното послание е по-силно и дълбоко символизира градския живот в много мегаполиси със студена атмосфера, където природата изчезва.“
Етца Мейшара , Индонезия, „Ода за моята родина“ – видео-инсталация от офорт и звук
„През септември и декември 2018 имаше природно бедствие с цунами и земетресение в Палу и в протока Сунда в Индонезия. Възприемането на морето придобива дълбоко значение като красота и трагедия едновременно. Отидох до морето и зарових снимките на пейзажа и бедствието, запечатани върху медни плочки. С времето медната плочка се окислява от морска вода и амоняка. Зеленикаво-синята платина върху този офорт ме връщат към чувството ми в този момент. Това е нюанс, който не е оцветяване на плочките от мен, а е възникнал в резултат на течно химическо вещество, което е трябвало да докосне няколко точки на медната плочка. Разкриване на тъга, емоционално чувство или болка, която не може да бъде напълно контролирана, тя се превръща в метафора, заредена отрицателно в процеса на окисляване. Същността на тази творба носи нюанси на хуманизъм вимето на съществуването на човека, потопен чувството на меланхолия.“
Юди Сулистьо, „Светът без земя на която да стъпиш“ – инсталация – хартия, жици, тръби, акрил, лепило.
„Фантазия за света, където земята вече несе притежава, защото е увредена и хората живеят във въздуха, като самолети. Тази творба се появява като критика на състоянието на околната среда. Земята, която нарастващо става все по-негостоприемна за живота на човека.“