Да опознаем родните планини и реки, е нужно не само да ги обходим, а да знаем легендите и преданията за тях, да ги разказваме и тези легенди никога никога да не се губят.

Легенда за Рила и Пирин планина и реките Места и буйния Искър

Някога, много отдавна живяла красива девойка, казвала се Рилка. Била работно момиче, мило и добро. Пламнала любов между Рилка и Пирин, момък от горните земи. Рилкините родители обаче не дава ли хубавата си дъщеря на младежа. И как да я дадат – не знаели що е, откъде е, има ли занаят или няма, нищичко не знаели.
Рилка обаче колкото била красива, толкова била и непокорна, каквото сама си реши, това правела, не слушала нито  баща си, нито майка си. Решили младите и се оженили, без сватба и тържества, без шум и свирни, без сватове и родителска благословия. Оженили се и избягали далеч, да не ги одумват хората, да не ги виждат родителите им.
Заживели Рилка и Пирин на едно високо и безлюдно местенце, само двамата. Създали свой дом, а след време им се родили две прекрасни дечица – момче и момиче. Момчето кръстили Искър, а момичето Места.
Пирин ходел на лов, а Рилка си гледала къщата и се грижела за децата. Минавали дните, а децата растели като гъби, но колкото по-големи растели, толкова по-палави ставали, играели, карали се и се биели, къде на шега, къде наистина. Рилка не можела да ги укроти и молела Пирин да им продума бащина дума, да се стреснат, та да се укротят. Пирин обаче, не чувал какво му казва невястата му, той се грижел да изхранва семейството си и от другото не се вълнувал.
Един ден, братът и сестрата се скарали, вдигнала се олелия до небесата, казали си лоши и тежки думи, сбили се, а майка им Рилка вдигнала ръце от безсилие и през горещи сълзи проклела: “Да даде господ да се разделите и да не се видите вече. От вас хората да се плашат и с риби и жаби да живеете, с тях да си думате и другарувате. Дано и аз на камък да стана, дума да не продумам, глас да не надигна да ви повикам, милост да нямам към вас, които съм родила и откъснала от сърцето си. Дърветата, рожби да ми станат, снагата ми на земя и камък да се превърне, от сълзите ми бистри извори да бликнат.  Дай Боже, ако те има някъде по небето или по земята, и Пирин да се вкамени, като мене да стане, та да не му се присмиват хората, че е баща на такива буйни деца.
В същия миг, светкавица разцепила небето, страшен гръм се чул, Рилка се превърнала на планина, Пирин, както бил на лов, някъде далеч и той в мига се претворил на планина. Двете буйни деца станали на реки, Места била кротка, лъкатушела тихо и спокойно, а Искър, буен и шумен, пресякъл планината, проправял си път през полета и гъсти гори и се слял с водите на Дунава.
Оттогава ни Искър чул за Места, ни тя за него.