Преди няколко дни си дадох сметка, колко е лесно да даваме съвети (особено когато се чувстваме идеално, в благоденствие и охолство) на онези, които страдат около нас.
 
Много често нашите съвети към другите могат да звучат добре, но децата ни най-вероятно няма да направят нищо от това, което сме им казали.
 
Дори и самите ние най-вероятно, ако бяхме деца, не бихме направили нещо, което в момента съветваме някой друг да направи, колкото и логично да звучи съвета, който даваме ( а най-вероятно дори и сега не бихме го направили).
 
Хората правим това през цялото време: поглеждаме някоя ситуация, в която не сме емоционално свързани и започваме да хвърляме предложения и съвети, които са далеч по-лесни да се кажат, отколкото да се направят. А понякога тези неща, които казваме са просто нереалистични.
Ето и кои са тези 4 съвета:
Клише №1: Не се притеснявай какво мислят другите хора за теб.
 
Освен ако не си някой пълен нарцис, най-вероятно никога няма да овладееш този съвет. Хайде опитай да изключиш онази част от мозъка си, която се чуди как другите хора те възприемат… трудно е, нали? Ние винаги ще се грижим на дълбоко ниво за това как хората ни възприемат.
 
И ето и добрата новина … Това е хубаво нещо!
 
Точно това е нещото, което ни позволява да изпитваме състрадание към останалите. Това ни напомня да имаме предвид другите хора, преди да предприемем някакъв избор, който може да бъде болезнен за някой. Това нещо ни смирява и ни напомня да бъдем по-добри с всеки изминал ден, както към себе си, така и към хората около нас.
 
Вместо да се мъчиш да не се притесняваш какво мислят другите за теб, по-скоро се научи да филтрираш и разделиш вътрешните си притеснения на две части:
1) Тревоги, които можеш да превърнеш в нещо добро за останалите
Ако например се притесняваш, че шефа ти смята, че си некомпетентен, просто защото си се справил лошо с последната си задача, тогава превърни това притеснение в решимост да се подобриш в бъдеще. Ако се притесняваш, че партньора ти е разстроен, защото си забравил за рождения ден, тогава направи така, че твоя партньор да знае, преживее и усети колко много значи за теб!
 
2) Притеснения, от които трябва да се освободиш.
Такъв тип притеснения например се отнасят за онези хора, които не познаваш. Не можеш да накараш някой непознат да има същите възприятия, които ти или близките ти имат за теб. Може единствено да работиш повече върху себе си, за да бъдеш човекът, който искаш да бъдеш. Колкото се може повече вложи цялата си енергия именно в това и ще видиш, че притесненията ще избледнеят на фона на труда, който влагаш в себе си.
Клише №2: Не се нуждаеш от другите хора, за да бъдеш щастлив.
 
Други варианти на този тип клише включват: Бъди най-добрия приятел на себе си. Всичко, от което се нуждаеш си само ти. Това са всички онези баналности, които могат да те накарат да се почувстваш по-силен… за известно време.
 
Дълбоко в себе си всички ние имаме нужда от хора около нас. И то не за да се чувстваме по-изпълнени (това вече е индивидуална работа), а за да се чувстваме свързани. Всички имаме нужда да се чувстваме свързани.
 
Вместо да се опитваш да бъдеш сам войн в живота, работи върху това да бъдеш зависим от себе и да разчиташ на себе си, като едновременно с това да си взаимнозависим и с другите хора. Отдавай от своето време за онези неща, които те правят щастлив и в същото време рискувай да допускаш другите хора да станат част от твоето щастие.
 
Ако живееш живота си с мисълта, че нямаш нужда от никого, тогава може да се затвориш за новите потенциални, дълбоки и невероятни взаимоотношения, които живота ти е приготвил.
 
Истинското щастие винаги е споделено с други хора. Както е важно да намериш собственото си щастие и да го споделяш с другите, така е важно и да позволиш на други хора да го споделят с теб.
Клише №3. Прави това, което обичаш и парите ще последват от самосебе си.
 
Прости ми, че няма да пиша твърде захаросано тук, но това е пълна заблуда. Разбира се, по-вероятно е да печелиш пари, ако прави нещо, което обичаш и причината за това е, защото ще вложиш сърцето си в това нещо, дори и когато нещата станат трудни – което означава, че ще продължиш да вървиш напред достатъчно дълго, за да получиш някакъв вид награда.
Но! Тук нямаш гаранция.
 
Ако това твърдение беше универсално вярно за всички, тогава нямаше да има гладни артисти в страната ни и по света. Нямаше да има тълпи от хора пълни с надежди, които чакат да се изявят в някое ТВ предаване.
 
Страстта не е някоя вълшебна отвара, която ще ти гарантира успеха. Разбира се, тя ще ти помогне за твоята кауза, но не може сама по себе си да я изпълни. Повечето хора не се раждат в семейства, които имат голямо богатство и също така много малък процент от талантите биват открити от някого, който може да ги развие и да им помогне да успеят.
 
Въпросът тук е, че, ако това, което искаш, е просто пари, тогава работи упорито в това, което правиш, независимо дали го обичаш или не. Вероятно ще трябва да започваш работа по-рано от всички останали и да свършваш по-късно от тях. Ще трябва също така да пожертваш и други неща в живота си, като времето със семейството, приятелите си, социален живот и т.н. Ако не друго, поне е сигурно, че ще започнеш да трупаш пари.
 
Ако правиш това, което обичаш и работиш усилено, тогава парите МОЖЕ и да последват, но в случай че отново се лишиш и пожертваш много от времето си в работа и изключителен труд.
 
Въпросът е, че тук трябва да си изключително наясно, че ако правиш това, което обичаш, това не е гарант, че парите ще последват от самосебе си – това е просто клише, за което трябва да бъдеш много внимателен.
 
Разбира се това не трябва да те спира да пробваш нови начини и методи, докато не намериш решение. Ако не друго, то поне е по-вероятно с работата, която обичаш да печелиш достатъчно пари, за да се чувстваш удобно и комфортно, но отново в повечето случаи само със страст не става, нужно е да направиш и доста жертви.
Клише №4. Остани усмихнат (и целия свят ще ти се усмихва обратно).
 
Вероятно имаш много хубава усмивка, но шансовете спонтанно да вдъхновиш всичките седем милиарда души на планетата да последват примера ти (или дори петдесетте човека, които живеят в твоя район) клонят към нула. Най-вероятно дори и четирите човека, които живеят в твоя хол няма да се вдъхновят.
 
Усмивката много често е заразна. Когато човек се чувства в добро настроение той може много лесно да повдигне духа на хората около него –  но противоречието тук е, че в същото време това невинаги работи по този начин. Понякога колкото и да се опитваме да споделим позитивна си енергия, хората около нас упорито се потапят надълбоко в собствената си негативност.
 
По-добрия съвет тук е: усмихни се и приеми, че някои хора могат да действат по абсолютно обратния начин – да си се мръщят и толкова. Тези хора могат да си намерят каква ли не причина да останат разстроени и горчиви. Те дори може и да се дразнят от твоето добро настроение, просто защото не могат да намерят това настроение в себе си – не могат да пуснат собствената си болка.
 
Но ти гарантирам, че твоята енергия и настроение ще има ефект върху други хора – хора, които ще можеш да ги вдъхновиш; такива, които ще можеш да ги мотивираш да открият и да задържат щастието в себе си. По-скоро запази своето щастие и усмивка за себе си и за онзи тип хора, които са отворени и чакат да бъдат вдъхновени. Може би това няма да се отрази на целия свят или дори на хората, които живеят в твоя блок, но е нещо, което ще изпълни сърцето ти, а това е далеч по-важно.