Тънкото, изпълнено с черни петна тяло на гепарда е запечатано в главата на всеки. Красиво, близо до съвършенство. Животното е известно с умението си да развива най- бърза скорост сред бозайниците.

Тъжен факт: тази голяма котка е застрашена от изчезване.

В природата има по-малко от 10 000 гепарда. Незаконната търговия с диви животни, вечният конфликт между човека и дивата природа, водят до подобни резултати. От друга страна заради ангажираността на много хора, този проблем може да бъде разрешен.
Надеждата се явява в лицето на Марлис Вуурен, намибийски природозащитник. Тя посвещава живота си на спасяването и защитата на гепарди и много други животни. Тези нейни дейности осъществява чрез приюта за животни N / a’an ku sê, който тя заедно със съпруга си д-р Руди ван Вуурен основава през 2006 година.  Намибия има най-голямата популация от диви гепарди в света, това дава повод на Марлис Вуурен, да вярва,, че е техен дълг да запазят тази популация.
Каузите на природозащитника е да запази уязвимата дива природа в Намибия. В тoзи приют ще бъде прието всяко животно, което се нуждае от помощ. Включително сурикати, мангусти, бабуини, лъвове, леипарди и разбира се, гепарди.
Въпросът е как можем да помогнем на една дива котка? Според Марлис Вуурен, трябва да сме наясно с много неща, като възраст, пол и други. В допълнение тя споделя, че ако животното е малко, за в бъдеще може да се очаква, че ще прекара живота си в плен. Ако е гепардът е по-възрастен, няма проблем да бъде пуснат обратно в природата.
Конфликтът „Човек-Гепард“ е една от водещите причини за упадъка на този вид. А помощта, която Вуурен се старае да предлага идава с множество препядствия. Пример за това е, че когато животното привикне с човека, то губи част, от дивите инстинкти за самосъхранение, това може да създаде объркване у животното.
Марлис Вуурен изповядва вярването, че е важно да насърчаваме децата да уважават природата. Тя вярва, в светлото бъдеще на природата на Намибия. Мисията на вдъхновяващата жена е да защитава дивата природа на Намибия и да я запази в сегашния и облик за бъдещите поколения.
Снимката е взета от списание:Economist