На следващия ден Индика ни чакаше пред хотела и ни отведе до Сигирия. Свещената скала-Сигирия е най-важния символ на Шри Ланка. Многобройни стълби ни отведоха до върха, от където гледката е удивителна. Когато си на това място веднага се усеща защо Сигирия е била смятана за едно от чудесата на света.  Комплексът  е пример за архитектурните традиции на Шри Ланка. Древният град е построен от крал Касапа през 477-495 след н.е. и е разположен по стръмните склонове на високия 200 метра връх, който е известен сред местните като ”Lion Rock” . Най-внушителната особеност на скалата е издяланата в нея фигура на седнал лъв, между лапите, челюстта и гърлото на когото минавала стълба, която водела към двореца. Днес от лъва са останали само лапите му . Останки от рисунки има и в някои пещери намиращи се в основата на скалата. На входа много от местните ще ви предложат услугите си като гидове, но спокойно можете сами да разгледате мястото, както направихме и ние.
След Сигирия се насочихме към Канди. Това е малък и спокоен град, разположен край езеро, скътан в долината между тропическите хълмове. Там се намира и прочутия храм със зъба на Буда. В Канди присъствахме на традиционни шрилански танци, което се прави на сцена специално за туристите  и не е особено автентично, но пък е интересно да се види.
Едно от най-прекрасните изживявания в Шри Ланка е пътуване с влак по живописната линия Канди- Нуара Елия, който  и е един от най-живописните в света.   Прелестна гледка на безкрайните чаени плантации и удивителна природа. Нуара Елия е разположен високо в планината и именно поради тази причина климата там е студен. На гарата се запознахме със Суранга. Той беше шофьор на такси и ни закара в къщата на сестра си, която беше разположена високо на хълма,а гледката от терасата беше неуписуема. Гъста джунгла, която при залез беше един от най-красивите пейзажи. Една прекрасна живописна картина, скътана в сърцето на Шри Ланка. Къщата беше очарователна и прекарахме там 2 нощувки. Района е изключително красив и е популярен с чаените си плантации. Разгледахме мястото и снимахме берачките на чай, които вече толкова са се изхитрили, че трябва да им платите, ако желаете да ги снимате. Нуара Елия беше много по-различно място от останалите, които посетихме в Шри Ланка. Там имаше няколко огромни голф игрища, заобиколени от гъста джунгла.
Следващата спирка беше Тисамахарама. Имахме една нощувка там, а целта беше Сафари в Национален Парк Яла. Пристигнахме в късния следобед и имахме достатъчно време да разгледаме мястото. Бяхме очаровани от красивото езеро и природата около него. По дърветата бяха накацали стотици екзотични птици, като най-голям брой бяха папагалите. Залезът над това място беше един от най-красивите, които бяхме виждали.
Около 5:00ч. сутринта пред хотела ни чакаше бял джип, с който тръгнахме на сафари в Национален Парк Яла. Усещането там беше страхотно, не само защото бяхме в един от най-добрите национални паркове, а заради срещата с диви и редки животни. В националния парк има много езера, които са важни за водопоя на животните. 2004-та година е бил засегнат от голямото цунами в Азия, за което напомня и мемориал, поставен в центъра на парка до плажа. За няколко часа престой в това удивително място срещнахме птици, азиатски слонове, петнисти сърни, водни биволи, крокодили, цейлонски макаци, черни мечки, елени и много други диви животни. Най-ценното изживяване там за нас определено беше срещата с леопард, който мина спокойно и величествено пред погледите ни. Да видиш това животно толкова близо в парка е удивително. Обикновено се крият по дърветата, или изобщо не се показват пред хората, но ние бяхме истински късметлии.
Сафарито ни приключи с прекрасни емоции и бяхме готови за следващото приключение. Хванахме автобус от Тисамахарама до Матара. Пътуването с тези автобуси винаги е интересно изживяване. Особено, когато ти самият си атракцията вътре. Това се усети, когато автобусът  изведнъж мина през огромна дупка на пътя, при което местните се обърнаха да видят как ще реагираме. Те обаче не знаят, че по пътищата на България често изживяването е подобно. След като стигнахме в Матара хванахме тук-тук, който да ни закара до Мириса и го помолихме да ни намери евтина нощувка там.                                                             Спря ни на място, което е на главният път в Мириса и ни гарантира, че ще ни хареса. Още с влизането в двора бяхме изненадани от атмосферата. Няколко двуетажни бунгала бяха разположени в истинска тропическа градина с езеро, на което имаше и мост. Феерия от звуци озвучаваха това ексзотично местенце, а собственикът с удоволствие ни показваше мястото. Предупреди ни, че може да видим голям гущер, както и че имал околко 10-тина маймуни и да не си оставяме дрехите на терасата, защото могат да изчезнат. След което ни препоръча да видим и плажът, който беше от другата страна на улицата. Плажът на Мириса беше едно истинско тропическо съкровище. Огромни палмови дървета хвърляха сянка върху финия пясък, а океана от това място изглеждаше внушително. Големите вълни правят мястото привлекателно за сърфистите, а ние си взехме по един кокосов орех и прекарахме целия следобед там.
Привечер решихме да се приберем в бунгалото. Докато аз се любувах на тропическата градина Тони отиде към бунгалото, но почти веднага се върна към мен с думите ” Ела, трябва да видиш нещо!”.  Когато собственика каза, че има в двора си 10 маймуни и един гущер, не обърнахме особено внимание. Вече бяхме виждали достатъчно маймуни и гущери, не само в баните, на местата, на които отсядахме, а и навън. Да, обаче пред бунгалото си имахме неочаквана изненада. Двуметров варан се разхождаше необезпокояван. С бавната си походка и див поглед той ни напомни кой е господарят на този дом.
Следващия ден беше и време да отидем на обиколка с кораб, за да видим сините китове на Шри Ланка. Шри Ланка е едно от местата в света, където има най-голяма популация от сини китове. Същото важи и за делфините. Ако сте късметлии може да видите стотици делфини, плуващи около кораба. Обикновено организираните турове тръгват рано сутрин и приключват в момента в който се види кит. Тура при нас  продължи няколко часа. Шриланците ни посрещнаха на кораба с по един  сандвич, както и вкусен десерт. Което обаче за по-голяма част от хората не беше добра идея. Препоръчвам ви, ако ходите на това място задължително да пиете лекарство против прилошаване. В противен случай рискувате прекрасната гледка към сините китове да бъде помрачена, както се случи с голяма част от хората. За щастие ние нямахме такива проблеми и се насладихме на изживяването максимално. Вълните бяха големи и постоянното клатушкане на кораба не повлия добре на много от хората. След часове навътре в океана най-накрая видяхме прекрасните същества и се върнахме в Мириса. Препоръчвам ви да отделите поне два дни в Мириса, защото има вероятност да не видите китове при първия си тур. Както стана и при нас, но следващия ден ни беше напълно безплатно и си заслужаваше повторната разходка.
След Мириса автобуса до Коломбо ни очакваше. Бяхме напълно удовлетворени от деветдневния си престой.                                                       Шри Ланка ни показва собствения ни път, сред зелената джунгла, сред усмихнатите лица и тропически плажове. Това беше едно пътуване през обикновения живот и земното щастие. На летището ни изпратиха с широките си усмивки и надежда да ни видят отново там, на техния остров, в който цветовете са ярки като душите, а усмивките по-широки от океана.
Фотограф: Красимира Илиева
Още пътеписи от Красимира Илиева четете в личния ѝ блог Coconutstories.net