В кантона Во , в Западна Швейцария на източния бряг на Женевското езеро, се намира град Монтрьо. Той привлича с неподправената си природна красота и умело вписалият се в нея човешки фактор. Освен, според статистиката, трети по големина производител на вино в страната (предимно бяло), курортът е примамлива туристическа дестинация. Разположен между Алпите и Женевското езеро, Монтрьо привлича с благоприятния си климат, с красивите растителни видове (кипариси, палми, пинии…) и цветни градини, с живописните лозя, които го заобикалят, с възможностите за водни разходки, със средновековното очарование на замъка Шийон, увековечен от поемата на лорд Байрон – „Шильонският затворник“, с културните си предизвикателства.
Перлата от швейцарската Ривиера е  важно селище още по време на Римската империя. С навлизането на лозарството през 12 век, се превръща в проспериращ винарски район. Различни господари са упражнявали властта си. Владетелите от Савоя присъединяват земите от днешен кантон Во към завоеванията си. След Бургунските войни – 15 век, швейцарците от Берн завладяват този регион. През 1798 г. властта е в ръцете на Наполеон I. След неговият разгром 1815, градът е върнат на Швейцария. През 19 век Монтрьо става притегателен център за туристи от Европа и Америка. Тази тенденция продължава и до днес.
Посетителите могат да се насладят на историческа романтика – замъка Шийон. Сегашният си вид, той дължи на столетия достроявания и промени в конструкцията си. Малкият скалист остров, на който е построен замъкът, е служел за защита и е изпълнявал функцията на стратегически контрол на потока от хора и стоки, преминаващи по пътя, свързващ Северна и Южна Европа. Разкопките ръководени от Алберт Неф (1862-1936) доказват, че мястото е  обитавано през Бронзовата епоха. Архивните данни за замъка посочват, че замъкът датира от 1150 г., както и че Савойската фамилия е контролирала крепостта и пътя покрай брега на езерото. Големият щит със савойски герб на една от стените в така наречената Новата зала (вероятно церемониална), помещение реставрирано през 20 век, датира от 15 в. В 1536 г. бернските управници завземат Шийон прогонвайки савойците. Те освобождават Франсоа Бонивар, радетел за независимостта на Женева, чиято съдба вдъхновява лорд Байрон да напише през 1816 г своята поема. Разходката в замъка може да премине и през Обходния път, чиято най-стара част е изградена през берския период, а от наблюдателната кула от 1585 (датата е изписана на външната фасада), наподобяваща корабен нос, се открива прекрасна гледка към езерото – Вилньов и части от Алпите. Пластове история и съвременна туристическа навигация, зловещи подземия или просторни зали за тържества, призрачни сенки и приказни пейзажи (открили се от зашеметяващи кули или тесни отвори),…всичко това превръща посещението на Шийон в незабравимо приключенско изживяване.
Гостите на Монтрьо могат да изживеят и тръпката от съприкосновение с духа на свои музикални кумири. Градът се свързва с името на Фреди Меркюри. „Куийн“ записват тук албум през 1976 г. Мястото привлича Фреди и той си купува апартамент в квартал Теритет, където прекарва последните месеци от живота си. Днес в негова памет (от 2003 г.) се провежда всяка година фестивал през първия уикенд на септември. Статуята на Фреди Меркюри на крайбрежната улица е притегателен център за всички негови почитатели.
Монтрьо се свързва и  с рок бандата „Дийп Пърпъл“. Тяхната песен „Дим над водата“ („Smoke on the Water“), в която се пее за събитие от 1971 г., когато фен на Франк Запа подпалва казиното в града, завинаги обвързва Перлата от швейцарската Ривиера с музикалната история.
Джаз-фестивалът на Монтрьо, провеждан ежегодно през месец юли от 1967 година насам, където може да се  слуша и блус, реге, фънк, соул, рап, рок, поп, е третият музикален магнит, привличаш туристическия поток към града. Културните изкушения предлага и “Златната награда на Монтрьо” присъждана на провеждания през април международен конкурс за реклама и мултимедия в Европа. Това е първият фестивал от този вид, чието начало е поставено през 1989 г.
Монтрьо е привличал известни и велики личности – Игор Стравински (концертната зала в града носи неговото име), Владимир Набоков (живял и починал тук), Райнер Мария Рилке, Чарли Чаплин… Но градът е притегателна дестинация и за обикновения пътешественик примамен от неговото омагьосващо приказно очарование…