Торес дел Пайне се намира в южната част на чилийска Патагония. Намира се между Андите и патагонските степи в региона Магалянес и Чилийска Антарктика. На север граничи с Аржентина, на запад – с глетчера Грей и езерото Лаго Грей, на юг – с езерото Лаго дел Торо, на изток – с езерото Сармиенто де Гамбоа. Определят Торес дел Пайне като едно от последните диви места на планетата.
 
Местността е превърната в национален парк през 1959 г.с името Лаго Грей. Сегашното си название получава през 1970 г. На местния индиански език мапуче името му означава Сините кули. Благодарение на получените от правителството дарения (12 000 хектара от Гуидо Монзино) през 1977 г. придобива сегашния си вид и размери. От 1978 мястото е обявено от Юнеско за биосферен резерват. Най-близко населените места до парка са градовете Пуерто Наталес – на 140 км. южно от парка и Пунта (най-южния град на света ) – на 312 км от резервата.
 
Торес дел Пайне обхваща площ от 2 420 км². Неговата територия е заета от множество планини (с височина до 3 000 м), глетчери (Тиндал, Гейки Пинго и Грей), фиорди, реки и езера. Най-голямата река на територията на парка се нарича Пайне, а сред красивите езера са Сармиенто, Пехое Норденшелд, наречено в чест на шведския изследовател Адолф Ерик Норденшелд и Грей. Трите иглоподобни гранитни върхове са символ на националния парк, с височина близо 3 000 метра, разположени в центъра на парка. Те са оформени под въздействието на ледниците. Който ги зърне ще бъде закрилян от индианските духове според легендата. А европейците те са …иглите на Клеопатра.
 
В Торес дел Пайне, лятно време температурите са около 11 градуса, а през зимата рядко надхвърлят 1 градус. Вятърът често духа с над 100 м/сек. Тук валят много дъждове – през по-голямата част от годината, като от юли до октомври са по-редки. Времето в Патагония е непредвидимо. В един и същ ден може да пече слънце, да вали сняг или да духа силен вятър. Счита се, че най-хубавият период за посещение е от октомври до април.
 
Националният парк се отличава с богато природно разнообразие, а неговата красота го превръща в един от най-грандиозните и запомнящи се обекти не само в Панагония, но и в целия свят. Не случайно Чарлз Дарвин и Жул Верн са били покорени от магията на това място. Резерватът привлича с изключително пъстрата си фауна и флора. От животинските видове се срещат: стада гуанако – бозайник подобен на ламата; планинската пума, лисици; над 100 вида различни птици, сред които птиците нанду, каракара дивото фламинго, южноамериканския кондор, чийто размах на крилете достига до 4 метра, черногръд орел, ястреби, рогат бухал и др. В парка Торес дел Пайне има много видове цветя, като най-красивите от тях са различни видове орхидеи, а също и гъсти гори с кипарисови, букови и eкстоксикови дървета.
 
Националният парк Торес дел Пайне, който се стопанисва от комисията по горите на Чили, е един от най-посещаваните туристически обекти в Чили. Това е едно от най-посещаваните места в Чили, чиито гости годишно, според статистиката, са около 150 000, като 60% от тях са чужденци. Влиза се през 4 портала с работно време. Това става под строгия надзор на екологичните организации. Туристическите групи са с не повече от 10 души и предвижването става с водач. Заплаща се такса и се попълва декларация, че няма да се навреди на фауната и флората. Забранява се паленето на огън – глобите са солени, а за причинителите на пожари се предвижда до три години затвор. Предвижването става по обособени за целта пътеки. Не бива да се изхвърля какъвто и да е боклук на територията на парка. Има ограничени места и за къмпингуване. Има три вида къмпинги – безплатни, платени (може да се наеме палатка), платени с възможност за настаняване в хижа. Има и хотели, но те не са близо до туристическите маршрути.
 
Хотел „Салто Чико“, разположен край брега на ледниковото езеро Пеое в националния парк „Торес дел Пайне“, например предлага шестнайсет екскурзии, покриващи над 240 км пътеки и пътища (поне пет екскурзии има всеки ден). Може да се обиколи областта с джип или с голяма моторна лодка. Други експедиции включват пешеходен туризъм, походи, планинско колоездене и преходи на коне.
 
Маршрутите са кръстени на буквите от азбуката. Най-популярен е т.н. W, който може да се измине за 8-10 дни, а съкратения вариант отнема 4-5 дни. Предизвикателство за туристите е обхождането на целия планински масив, като най-високия проход е 1200 м.
 
W-трекът (многодневни преходи или походи, при които се преминава през пресечени терени, труднопроходими участъци) в национален парк Торес дел Пайне е един от най-добрите в света и заема челно място във всички класации за планински преходи.
 
Посетилите парка препоръчват и хайкинг (hiking) – еднодневни кратки преходи с продължителност до няколко часа, до гранитните върхове, които се извисяват над ледниково езеро. Задължително се препоръчва да се носи паспорт и да се следват инструкциите на местния рейнджър. Маршрутът – 18 км, преминава през долина, гориста местност покрай ледникови поточета (водата в тях е чиста) и завършва със стръмно изкачване по морената. Оттук туристите могат да се насладят на великолепни гледки. Друга дестинация, която би създала прекрасни спомени е походът който извежда до красивия и живописен водопад Салто Гранде и продължава по пътека, която извежда нагоре, за да се достигне до езерото Норденскьолд. Тук могат да се направя великолепни снимки на околността, сред която се откроява гледката към планината Пайне Гранде.
 
Торес дел Пайне е мястото което привлича любителите на природата, тези, които искат да се докоснат до емоцията от високопланинския преход, до възможността да наблюдават редки, красиви растителни и животински видове, да усетят тръпката на приключението в естествена екологична среда, която въпреки голямата посещаемост е успяла да се опази натуралния си вид, въпреки хаоса в съвременната цивилизация.
 
Източници: Уикипедия; репортаж на БНТ ;
https://www.chitatel.net/torres-del-paine-national-park-chile/;
http://oneticketjustgo.com/torres-del-paine/;
https://www.nasamnatam.com/;
https://www.peika.bg;
http://pochivka.com/