Днес отбелязваме националния празник на България!
 
Лошото време, силна виелица и сняг няма да попречат на хиляди желаещи да стигнат до Паметника на Свободата, където пред монумента с бронзовия лъв ще могат да се поднесат венци и цветя.
 
След близо 500 години под турско робство, 70-те години на 19 в. и учредяването на българската епархия през 1870 г., поставят началото на решителното освободително движение. В Букурещ е формиран български революционен централен комитет, начело с Васил Левски, който започва подготовка за въстанията срещу османската власт в България.
 
Много българи днес си задават въпроса, защо датата на Санстефанския мирен договор се смята за толкова значима в българската история. Защо не честваме като национален празник 6 септември 1885 г. – когато двете части на разделена България (Княжество България и Източна Румелия) се обединяват или пък 22 септември 1908 г., когато княз Фердинанд обявява тържествено независимостта на България от Османската империя?
 
Трети март се празнува, защото от него се правят първите стъпки към утвърждаването на България за суверенна държава.
От падането си под османска власт през 1396 г. българите извървяват дълъг път докато стигнат отново до своята национална идентичност. Първите стъпки на етническо пробуждане започват от монаха Паисий Хилендарски, минават през извоюването на независима българска църква и достигат до организираната борба за независима държава.
 
През 1876 г. избухва Априлското въстание. То е удавено в кръв, но постига своя политически ефект. С цената на 30 хиляди жертви българите фокусират вниманието на света върху проблема за тяхната независимост. Най-великите умове по това време като Виктор Юго, Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд, Лев Толстой, Достоевски и много други издигат своя глас в защита на българската кауза.
 
Този международен отзвук в много държави води до Руско – турската война.
 
В продължение на две столетия руските монарси водят 13 войни с Турция. Те имат една обща стратегическа цел – спечелането на контрол върху Балканите и Проливите между Европа и Мала Азия. За тях пътят за установяването на империята им като световна сила винаги е минавал през Босфора и Дарданелите към Егейско и Средиземно море и световните океани. С тази цел те систематично изграждат репутацията на Русия като защитник на балканските християни и на славяните в Османската империя. Колкото повече расте вярата в освободителната й мисия, толкова повече се утвържадава руското влияние на Балканите.
 
“Нашата” освободителна, тринадесета по ред война, се различава от предишните. Преди всичко по това, че не е мотивирана от някогашната експанзионистична политика. Този път Русия не е подготвена за война и прави големи усилия да я избегне. Победена в предишната, т.н. Кримска война (1853-56) от Турция и нейните покровители Англия, Австро-Унгария и Франция, Русия ясно формулира новата си политическа линия:
“Нашите интереси в момента – пише министър-председателят Горчаков – изискват запазване, а не разрушаване на турската цялост. Ние ще помагаме на балканските християни, за да облекчим тяхната участ с внушения пред Високата порта, но в никакъв случай няма да одобряваме или още повече, да толерираме бунтове и въстания срещу законния им господар – султана”.
 
През 1876 г. обаче освен българите, населението на Босна и Херцеговина също вдига въстания. В тяхна защита Сърбия и Черна гора обявяват война на Турция. Източната криза избухва с нова сила. Руската дипломация започва активни действия за мирното й уреждане. В резултат на това в края на 1876 г. и началото на 1877 г. тя се домогва до свикването на Цариградската посланическа конференция и до подписването на Лондонския протокол, чиито решения османското правителство категорично отхвърля.
 
След бурни дебати в коронния съвет при царя, на 12 април 1877 г.  е  взето решение за война с Турция.
 
На 24 април 1877 г. в Кишинев е издаден манифест на император Александър II, с който Русия обявява война на Османската империя. Руската армия се командва лично от императора. Една от най-значимите битки, прославена и в родната ни литература е Шипченската епопея. Ордите на Сюлейман паша е трябвало да разбият частите за прикритие, укрепели се по стръмнините на връх Шипка, за да може турската войска да пробие в Северна България.
 
Цялото българско опълчение е в рамките на предния отряд. Паметната битка, отразена във Вазовото стихотворение от „Епопея на забравените” остава завинаги част от българското самосъзнание.
Санстефанска България за осем месеца руските войски окупират цяла България и стигат до Константинопол. На паметната за всички българи дата 3 март в малкото селце Сан Стефано, разположено на 12 км. от Истанбул е подписан мирният договор между Русия и нейните съюзници Румъния, Сърбия и Черна гора от една страна и Османската империя от друга.
 
С подписването на Санстефанския мир царското правителство постига целта, която си поставя с войната. Трудна и рискована, но все пак победоносна, войната от 1877-1878 е увенчана с шумно огласения Санстефански мир от Трети март. Русия дава предостатъчно категорични доказателства на българите за добрата си воля и това се приема с възторг и дълбока, искрена благодарност към Освободителката. Българите не могат да знаят, че Санстефанският договор е предварителен, временен и подлежи на неизбежна ревизия. Това е строго поверително, зорко прикрито зад кулисите на дипломацията. Така недоволството от неговата ревизия се насочва против руските съперници Англия и Австро-Унгария, а влиянието на Освободителката се утвърждава трайно.
 
Берлинският конгрес се открива тържествено на 13 юни 1878 г. В него участват Русия, Англия, Австро-Унгария, Франция, Германия и Турция. Делегациите се представят от министър-председателите княз Горчаков, лорд Дизраели, Граф Андраши, канцлера Бисмарк, от министъра на външните работи на Франция Вадингтон, а от турска страна присъстват двама паши.
 
България е жестоко разпокъсана. Създава се трибутарно Княжество, включващо Северна България и Софийски санджак. На юг от Стара планина се образува автономна провинция Източна Румелия под властта на султана, а Източна Тракия, Беломорието и Македония се връщат на Турция. С тези решения Берлинският диктат предопределя неразрешими противоречия, войни и кръвопролития на Балканите.
 
И така, макар и временен, Санстефанският мир, който празнуваме, има своето значение.
 
За нас, българите, 3 март 1878 г. е началото на една свободна държава. На този ден бе направена онази първа политическа крачка, заради която дадоха живота си хиляди верни синове и дъщери на България. Този ден показа на българите, че жертвите от Априлското въстание не са били напразно. Сан Стефано срути окончателно започналата да се пропуква стена, която отделяше България от Европа. Той постави началото на онази Трета България, на която историята бе отредила да се намира на кръстопътя между Запада и Изтока, между Европа и Азия, там, където така сложно и съдбовно се преплитат интересите на Великите сили.