Благовещение е християнският 8 март – денят на майката и жената, който не се влияе от датата на Великден и всяка година се пада на 25 март. Православната Християнска Църква празнува този ден в чест на благата вест за раждането на Спасителя, която Архангел Гавраил съобщил на Дева Мария.
 
Българите наричат празника още “Благовец” или “половин Великден”. Народното поверие гласи, че на Благовец долитат кукувиците и лястовиците, за да донесат благата вест, че зимата си е отишла и лятото е дошло. Въз основа на народната етимология на названието на празника (Благовец – благо, сладко) се смята, че всяка рана зараства на този ден много бързо. Затова именно на Благовец се пробиват ушите на момичетата за обеци. Животновъдите дамгосват стадата си и правят резки на ушите на животните, за да могат да ги разпознават.
 
Това събитие не е описано в Библията, то е стигнало до нас от т.нар. свето предание. Благочестивият разказ не само се е предавал от уста на уста, но е залегнал и в някои писмени източници на първите свети отци на Църквата, от І до ІV век. Освен чисто повествователния характер за благата вест поучителната му страна е пълното подчинение на Божията воля така, както Мария е приела да стане майка на Богочовека Иисус Христос, макар и да не е била омъжена.
 
На Благовец се спазват редица забрани с предпазващо човека значение. Момите и младите булки не излизат рано за вода, за да не срещнат самодивите. Вярва се, че от техния поглед младите могат да погрознеят, да се разболеят или да умрат. През целия ден жените не докосват игли, куки и конци, за да избегнат ухапвания от змии през лятото.
 
В ранното утро ритуално се прогонват от дома дивите твари.
 
После се запалва събраната от пометения дом смет и всички прескачат огъня по три пъти срещу змийско ухапване.
 
Празникът Благовещение съвпада с Великия пост, но Светата православна църква разрешава да се яде риба, зехтин и да се пие вино. На трапезата задължително присъства обредната питка, а първото парче от нея стопанката поставя на прага на дома и нарича за неговия покровител – домашния дух. Други характерни ястия за софрата на Благовец са лучник, каша от прясна коприва и салата от зелен лук с магданоз и джоджен. Неслучайно точно от този ден е останала приказката: “Дойде ли Благовец, хващаме се за зелено”, тъй като по това време поникват първите ядливи растения, които осигуряват храна за цялото семейство.
 
Заедно с християнския празник Благовещение, българите честват и фолклорния празник Благовец – на 25 март.
 
Имен ден празнуват Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Ева, Еангелина, Евелина, Вангел, Гавраил, Габриела, Гавраила и др.