Да сме съпричастни към близките ни вкъщи и безразлични на улицата към останалия свят – не е ли точно това, което сме “усвоили” много добре напоследък?
Някой беше казал, че равнодушието, с което хората по принцип се отнасят към добродетелта е по-ужасно и от най-големия грях.
Но всъщност, кое ни кара да подминаваме чуждите проблеми с “добре, че не се случи на мен”? Средата, в която живеем? Разбира се, че не. Отговорът е само и единствено вътре в нас – в липсата на онзи живец, който прави живота точно такъв, какъвто ние сами определим да бъде.
Много се трогнах от благотворителната инициатива, която е поела една съвем обикновена, работеща, семейна дама към онкоболните жени…. А именно да им дари красота.
Всяка жена, страдаща от онкологично заболяване може да си направи парманентен грим на вежди, напълно безплатно в периода на целия месец март.
Защо ме трогна толкова много? Защото една жена, като всички други, е намерила начин да бъде съпричастна с други жени, имащи нужда от подкрепа, с нещо което прави всеки ден, с работата си… Защото благотворителността не се изразява само в даването безвъзмезно на сума пари. А с това да притежаваш чувството за заедност, за общност.
И така, нека ви запозная с Емилия Иванова.  Тя се занимава с перманентен грим повече от 15 години. Казва, че обича професията си, защото й носи удволетворение, създавайки красота и правейки жените щастливи.
 
Еми, какво те подтикна да направиш тази инициатива?
– Подтикна ме да направя тази инициатива моята лична история. На връх Коледа ни осведомиха за срашната диагноза на моята майка – рак на гърдата. Беше доста стресиращо. Съпреживях целия процес от диагнозата, операцията, химиотерапията заедно с нея и знам какво предизвиква загубата на коса, мигли и вежди у една жена!
Знам как се чувстват и през какво минават тези жени и искрено им съчувствам. Това, което искам е да им помогна с каквото мога да правя най-добре, а именно перманентен грим.
Тази диагноза е следствие на заболяване на душата. Обикновенно тези жени се чувстват неоценени, често себеподценени и подтиснати. Болестта  “удря “обикновенно в женствеността на една жена и идва, за да покаже, че някъде в житейския си път тя допуска мисли, които разболяват душата – най-често тези жени таят в себе си силна обида, разочарование, а животът ни е Божи дар и трябва да се научим да се радваме на всеки един подарен ни ден!
Необходим е рестарт на мисли, чувства и действия, разбира се и силна подкрепа от техните близки! Те трябва да чувстват, че не са сами в тази битка!
 
Благотворителността прави ли ни по добри хора?
– За мен, да помагаш е най-удовлетворяващото човешко чувство. На всеки може да се случи. Повечето си казват-не и на мен.
Имам силно желание да подаря нещо от сърце, малко красота, надежда  и… Кой знае – това може да се окаже преломен момент, променящ съдбата на някой към по-добро!
 
Повече подробности за каузата: Emi’s way
 
или на адрес: София, ул. „Свети Седмочисленици“ 9, 1421 ж.к. Лозенец, +359885342324