Аксиния Джурова за художника и експозицията:
 
„Изложбата на Вихрони Попнеделев в Галерия „Контраст“ е плод на няколкократни пребивавания на художника в Китай и предизвиква съпоставка с неговото появяване на артистичната сцена в началото на 80-те години. Още тогава Вихрони Попнеделев се отличаваше от връстниците си, от една страна с двойния игрови код на картините с характерното пост-модернистично пародиране на приетите по това време постулати, и от друга с експресивния колорит, плод на особена, бих казала, дива, първична чувствителност, превърнали се по-късно в негов патент, както и мозаечната структура на платното, изградена от резки цветни съчетания до деликатна хроматичност.
 
Нещо бунтарско имаше и в избора на сюжетите по-близо до прозата на живота, но не в смисъла на директното отричане на нормативния дискурс. Неговата антинормативност бе поднесена с насмешка, присмехулност и самоирония, със силна сетивност, на която отговаряше една собствена и, бих казала, неподражаема свобода на поведението и поглед, в който той бе запазил нещо детско и забавно, и това личеше дори в игривата линия на четката.
 
Какво стана с Вихрони след посещенията му в Китай? Различната културна и социална идентичност между китайската и нашата култура е успокоила в известна степен ироничния поглед на Вихрони, освен в градските му пейзажи от Китай, но и в умиротворяване на цветовата му палитра, и в начина по който третира детайла – особено силно изразно средство при Вихрони.
 
Без излишна повествователност, но и без прикриване на конкретния сюжет, в картините му е усетена: хармонията на ежедневието в отразените води на сградите и в безлюдните тесни улички на запазеното от VII век село Син Ие, в притихналия след дъжда, обхванат във влажна мараня парк в Ханджоу, в дантелено нежните преплетени стъбла на лилиите в езерото, във ветрилото от есенни цветове в планините, в човешкия поток по тесните улици в китайските мегаполиси, в сгъстения син сумрак на нощния им живот.
 
Този път Вихрони не е бързал в преживяването. Оставил го е да улегне, да проникне и стане част от него. Той е и познат, и различен, по-притихнал и извън крясъка на нашето ежедневие, стаен в спомена на магията Китай.
 
Различната културна и социална идентичност между Китай и нас се оказа ползотворно предизвикателство, довело до успокоение на ироничния скепсис на Вихрони и до серия пленителни пейзажи, изложени в Галерия „Контраст“.“