Думата „карантина“ произхожда от венецианския диалект на италианския quaranta giorni, което в буквален превод означава „четиридесет дни“. Тоест – наложената изолация от 40 дена на кораби и хора, преди да влязат в пристанището на град Рагуза в Далмация. Това е мярка за превенция на разпространението на чумата в републиката. Днес сме в изолация поради световна пандемия. Песимисти и оптимисти разсъждават върху посоките за нейното преодоляване. Макар и с различни нагласи, струва ми се, че и едните, и другите вярват в утрешния ден. Предпоставка за това са всеотдайността на медицинските кадри, концертите на балкона, засиленият видеообмен, хуманитарните доброволчески прояви, обществената солидарност… Самото „визуално отваряне“ чрез интернет на вратите на прочутите музейни експозиции направи общодостъпна срещата със световните шедьоври. Социалната изолация даде възможност и природата да си вземе глътка въздух. Промените, които настъпват са в посока на нейното възраждане. Разрушителните човешки дейности се ограничават и небето, водните басейни, атмосферата стават по- чисти.
 
Първият ми „сблъсък“ с карантината беше в детството. Това се случи по време на изолацията при боледуване от шарка. Споменът от нея е, че въпреки ситуацията намерих и нещо позитивно. Успях да прочета доста книги. Сегашното положение в България и света, макар и сериозно, предлага също и възможности. Изолацията е момент за забавяне на почти безумното темпо, което ни е наложено от реалностите на 21 век. То предоставя време за размисъл, равносметка, за „зазимяване“ на забързаното ежедневие. Изолацията в дома, възприета като временно затишие, подтиква към вглеждане в себе си. Тя се превръща в средство за доближаване до най-съкровените приспани кътчета на нашите желания и потребности. Това е момент, в който можем да обърнем по-голямо внимание на хората, с които живеем, да ги преоткрием отново, да се вслушаме в техните гласове. Карантината стимулира и слагането в ред не само в мислите, но и в жизнената среда, която обитаваме. Каква по-осезаема „причина“ да разпределим дейността си в две посоки. Едната – осъществяването на дълго отлаганото подреждане на документи, чекмеджета, шкафове…, на необходимия и излишен битов инвентар. Другата – прочита на изоставената книга, гледането на препоръчания филм, изпробването на записаната кулинарна рецепта, придобиването на нови езикови, компютърни, технически, художествени умения, занимания с любимото хоби…Същевременно изолацията, парадоксално, но факт активира креативността на хората и най-вече на тези, които са се посветили на изкуството. Множеството представени записи на концерти, театрални постановки, четения…изтласка неподозирана творческа мобилизация и енергия. А това е предпоставка за бъдещо развитие, вече при нормални комуникационни условия – пряка среща с почитателите.
 
Човечеството многократно е преминавало през тежки изпитания и ги е преодолявало. Защото през вековете се е родила и човешката мъдрост:
„Животът е възможност – възползвай се. Животът е красота – наслади ѝ се. Животът е мечта – осъществи я. Животът е предизвикателство – посрещни го. Животът е песен – изпей я. Животът е приключение – изживей го.“
„Бог не дава на човек по-тежки изпитания отколкото може да понесе. Всяко нещо, което се случва, има дълбок смисъл.“
„Можеш да превърнеш страховете си в сила, загубите – в постижения, а гневът – в благодарност. Само трябва да вземеш решение.“