От „Учениците на „мързеливата майка“ на Анна Бикова (превод: Ася Григорова, ИК „Колибри“, стр. 280) ще научите: как правилно да изберете училище; как да се отнасяте към оценките; как да се подготвят уроците без напрежение и стрес; как да реагирате на училищния тормоз. Сериозно, но и с чувство за хумор Анна Бикова проследява проблемите и изпитанията, с които се сблъсква почти всяко семейство на малък ученик, а предлаганите решения ще намалят стреса на разтревожените родители. Те ще осъзнаят, че най-важното е как се чувства детето им, а не шестиците и строгото придържане към образователните стандарти. Ако искате да подкрепите детето си в този толкова важен и труден за него период, тази книга със сигурност ще помогне. Без неврози, без насилие и без валериан!
 
Анна Бикова е психолог, педагог и блогър. Набира популярност, след като публикува мнението си във форум на руски сайт по приложна психология във връзка с дискусия за инфантилността на подрастващите. Последвалият интерес я принуждава да събере мислите си в книга. Така се ражда първият ѝ бестселър – „Самостоятелното дете, или как да стана мързелива майка“, който обяснява разликата между „мързи ме да ги уча, затова ще го направя сама“ и „мързи ме да го правя вместо тях, затова ще ги науча да се справят сами“. Бикова цени възпитателния подход, който отхвърля свръхконтрола, задушаващата и винаги жертвоготовна родителска любов, и насърчава поемането на отговорност и формирането на полезни навици от ранна детска възраст.
 
Откъс от „Учениците на „мързеливата майка“ от Анна Бикова
„Как да разберем кога трябва да проявим властта си, да натиснем, а кога можем и да отстъпим, да се съгласим с детето? На консултациите често ми задават този въпрос. В отговор рисувам пирамидата на човешките способности. Детето също е човек – нали поне в това няма съмнение? Следователно и неговите потребности се подреждат в пирамида от нисшите към висшите. Най-долу са физиологическите потребности. После – потребността от сигурност. Следва потребността от любов. Още по-нагоре е потребността от уважение, самоуважение, познание и развитие. Всички тези потребности не случайно са изобразени в пирамида: психолозите са забелязали йерархична закономерност. Потребностите от по-високите нива стават актуални, когато са удовлетворени базовите потребности, онези най-долу. Дете, на което ужасно му се ходи до тоалетната, не може да се концентрира в часа. Чак когато физиологичната му потребност бъде удовлетворена, вниманието му отново ще се насочи към урока.
 
Обикновено родителите признават, че физиологическите потребности са с приоритет. От тях най-често можеш да чуеш: „Бързо се наяж и сядай да учиш“. И значително по-рядко: „Докато не си научиш, няма да ядеш“. Добре ще е да не се забравя и приоритетът на потребностите от сигурност и любов. Първолакът се е затворил в тоалетната и крещи, че няма да ходи на училище. Ако просто се беше затворил, би било разбираемо – това са физиологичните потребности, но заявлението „Няма да ходя на училище!“ превръща постъпката му в протестна акция. Какво да правим? Да го заплашим, че баща му ей сега ще свали вратата от пантите и насила ще закара бунтаря на училище? Или да се опитаме спокойно да му обясним, че не може да се отсъства от училище?
 
Преди да говорим за дълг, отговорност, задължения, трябва да проверим на кое ниво от пирамидата на потребностите е протестиращото дете. Разговорите за отговорността и съзнателността започват от нивото на уважението и самоуважението. А дали са удовлетворени потребностите от сигурност и любов? Дали в класа няма активен тормоз? Дали в училището не издевателстват над детето? Дали то се чувства прието от колектива? Дали е сигурно в любовта на близките си? И още един пример. Детето плаче, казва, че няма да си пише домашното по математика. Да му разрешим ли да не го прави, или да настояваме, че тия шест задачки с изваждане са много важни и е задължително да ги реши? Да натиснем или да отстъпим?“