Кой не знае басните на Лафонтен? Повече от три столетия малки и големи в целия свят черпят поуки и мъдрост от приказните му герои. А когато до този вълшебен свят се докосне поетическо перо, магията става двойна.
 
В “Басни за деца“ (108 стр.) от Лафонтен (превод на Атанас Далчев и Александър Муратов) са събрани емблематични басни за деца от френския класик, поднесени на български от Атанас Далчев и Александър Муратов, двама изкусни майстори на стихотворната реч. Художник на изданието е Люба Халева.
 
Жан дьо Лафонтен (на френски: Jean de La Fontaine) е един от най-популярните баснописци в световната литература. Роден е през 1621 г. във френския град Шато Тиери в областта Шампан във Франция. Следва богословие и право в Париж, но повече се интересува от литература. Литературната му дейност започва късно, на 37 години.
 
Първите му произведения са „Приказки и новели в стихове“, а първите му басни са събрани в сборника „Басни, избрани и предадени в стихове от Господин Лафонтен“.
 
Своето истинско призвание Лафонтен намира като баснописец. През периода 1665-1685 г. излизат няколко тома от неговите „Приказки“. Сюжетите в повечето случаи не са оригинални, а заети от други автори. Лафонтен им дава оригинална поетична обработка и идейно-естетически смисъл, в който се оглежда неговата съвременност. Той се придържа към националните традиции и ги изразява лаконично, сатирично, с иронично-шеговита изобличителност. Жан дьо Лафонтен пише истории за животни, в които се казват много истини за хората – за техните недостатъци и честолюбиви желания, за глупавите положения, в които нерядко изпадат. Чрез басните той разкрива порочните нрави на своята съвременност: лицемерието, ласкателството, егоизма, глупостта, страхливостта, гордостта. По тази причина духовенството забранява приказките на Лафонтен да се публикуват във Франция, но за сметка на това те са отпечатани в Холандия. Неговите басни са събрани в дванадесет книги, писани в продължение на повече от двадесет години.
 
През 1684 г. става член на Френската академия. Известно време Лафонтен се интересува от философия, но през последните години от живота си отново се обръща към религията. Под влияние на един свещеник дори изгаря своя пиеса. До нас са стигнали романът „Любовта на Психея и Купидон“, комедиите „Евнух“ и „Раготен“, оди, както и безсмъртните му басни, събрани в 12 тома. По негово изказване той взел стари басни и им придал „новост и веселие“. Действително в басните му са използвани идеи от Езоп и Федър и от френското народно творчество: „Аз уча от делата на всички майстори в поезията свята и като тях стремя се тя да дава винаги храна на мисълта“. На първите си книги той дори слага заглавие „Басните на Езоп“ − стъкмени стихове от Лафонтен. Но творбите му не са така наставнически, както у Езоп, и са написани в мерена реч. Те са мъдри приказки, чрез които поетът се противопоставя на онова, което не харесва край себе си. На 1 април 1695, на 74 години, Жан дьо Лафонтен завършва земния си път.