Срамежливи и раними, свръхчувствителните деца са истинско предизвикателство за всеки родител. Можем ли да помогнем на малчуганите да се справят с емоциите си и да се впишат добре в обкръжаващия ги свят?
Между 15 и 20 процента от децата са свръхчувствителни и често биват определяни като стеснителни, интровертни, капризни или претенциозни. Истината обаче е съвсем различна. За свръхчувствителните деца е важно да бъдат разбирани, за да избегнат обичайните капани на срамежливостта и затварянето в себе си, в които много подрастващи попадат. Книгата на д-р Илейн Н. Арън – интелигентно написана, практическа, ще покаже на родителите не само предизвикателствата, пред които се изправя тяхното свръхчувствително дете, но и неговите предимства. Ще ги насочи как да се справят в различни ситуации, кога да отстъпят и как да се погрижат детето им да получи правилно отношение в училище.
„Свръхчувствителните деца“ разглежда различните етапи от развитието на свръхчувствителното дете – отглеждане на бебето, ранно детство, предучилищна възраст и юношество… Тук родителите ще открият ценна информация за свръхчувствителността, както и практически напътствия как да се справят децата с прекомерните емоции и да постигнат психическа устойчивост. Нещо повече: ще узнаят как да помогнат на децата да развият талантите и преимуществата, които изострената чувствителност носи. Свръхчувствителността в крайна сметка се оказва чуден дар!
Д-р Илейн Н. Арън започва да изучава чувствителността на сетивното възприятие още през 1992 г. и освен на научни статии по темата, тя е авторка и на книгите: Влюбеният свръхчувствителен човек, Наръчник на свръхчувствителния човек и Недооцененият аз. Известна е и със своите проучвания в областта на интимните връзки, които прави заедно със съпруга си Арт Арън. Д-р Арън е завършила института по психология „Юнг“ в Сан Франциско. Тя работи като психотерапевт в Района на залива и освен това води публични и професионални семинари. Повече информация за нея и нейния тримесечен бюлетин Зона на комфорта може да намерите на www.hsperson.com.
Откъс от „Свръхчувствителните деца“ от д-р Илейн Н. Арън
„Когато пуснах съобщение, че искам да интервюирам свръхчувствителни хора, аз бях затрупана от обаждания на доброволци. В крайна сметка избрах четиридесет мъже и жени от най-различни възрасти и социални прослойки и с всеки от тях проведох интервю с продължителност три часа. В момента, в който разбираха с какъв термин описвам тяхната черта, тези хора веднага пожелаваха да ми разкажат за нея и за това защо тя означаваше толкова много за тях. (Много възрастни си купуват моята книга Свръхчувствителните хора просто защото се разпознават още в заглавието, както и вие може да сте си купили настоящата книга, защото сте разпознали в заглавието ѝ своето дете.)
Благодарение на тези интервюта аз успях да систематизирам много от характеристиките на свръхчувствителността и въз основа на записките и наблюденията си съставих един по-дълъг, а впоследствие и един по-кратък въпросник (вж. стр. 141–142), които стигнаха до хиляди хора. Онези около 20 процента от хората, които са свръхчувствителни, незабавно схващат идеята и се разпознават в описанието. Останалите около 80 процента наистина „не схващат“ за какво иде реч и някои отговарят с „не“ на всеки въпрос. Същите проценти се оформиха и при телефонното проучване, в което интервюирах хора, подбрани на случаен принцип. Оказа се, че чувствителните хора наистина се различават от другите.
Оттогава насетне аз започнах да пиша и да преподавам по темата и не след дълго разбрах, че хората имат нужда от книга за отглеждането и възпитанието на свръхчувствителните деца. Наслушах се на тъжните истории на хора с трудно детство, които бяха минали през големи неволи само защото добронамерените им родители не са знаели как да се грижат за свръхчувствителни деца. Затова започнах да интервюирам родители и деца и благодарение на тези разговори съставих въпросник, който стигна до стотици родители на всякакви деца. Това проучване, в което целта ми беше да направя възможно най-точно разграничение между СЧД и не-СЧД, стига до вас под формата на въпросника, който излагам в края на Въведението на книгата.
Какво е свръхчувствителност?
Свръхчувствителните индивиди притежават вродената склонност да забелязват повече детайли в средата и да размишляват задълбочено, преди да действат, за разлика от останалите хора, които не са толкова наблюдателни и действат по-бързо и импулсивно. В резултат на това СЧХ и СЧД обикновено са състрадателни, умни, интуитивни, творчески натури и освен това са предпазливи и съвестни (защото добре съзнават последствията от евентуалните злодеяния и съответно избягват да вършат такива). Освен това те много по-лесно се изнервят, когато са подложени на „силни шумове“ и засипани от голямо количество информация. Затова избягват шумни места и сбирки и другите често ги смятат за срамежливи и свити или за „задръстени“. А когато не могат да избегнат свръхстимулацията, те правят впечатление на хора, които „лесно се разстройват“ и са „твърде чувствителни“.
И макар да забелязват повече неща, не може да се каже, че имат по-добро зрение, слух, обоняние, осезание или вкус от другите хора, въпреки че болшинството от тях твърдят, че поне едно от сетивата им е особено добре развито. Същественото при тях е, че мозъкът им обработва информацията по-задълбочено. Наред с това свръхчувствителните хора, възрастни и деца, имат и по-бързи рефлекси (реакция, която обикновено произтича от гръбначния мозък); по-чувствителни са към болка, лекарства и стимуланти, имат по-реактивна имунна система и по-често страдат от алергии. В известен смисъл цялото им тяло е устроено така, че да подлага на щателна проверка всичко, което постъпва в него.”
Между 15 и 20 процента от децата са свръхчувствителни и често биват определяни като стеснителни, интровертни, капризни или претенциозни. Истината обаче е съвсем различна. За свръхчувствителните деца е важно да бъдат разбирани, за да избегнат обичайните капани на срамежливостта и затварянето в себе си, в които много подрастващи попадат. Книгата на д-р Илейн Н. Арън – интелигентно написана, практическа, ще покаже на родителите не само предизвикателствата, пред които се изправя тяхното свръхчувствително дете, но и неговите предимства. Ще ги насочи как да се справят в различни ситуации, кога да отстъпят и как да се погрижат детето им да получи правилно отношение в училище.
„Свръхчувствителните деца“ разглежда различните етапи от развитието на свръхчувствителното дете – отглеждане на бебето, ранно детство, предучилищна възраст и юношество… Тук родителите ще открият ценна информация за свръхчувствителността, както и практически напътствия как да се справят децата с прекомерните емоции и да постигнат психическа устойчивост. Нещо повече: ще узнаят как да помогнат на децата да развият талантите и преимуществата, които изострената чувствителност носи. Свръхчувствителността в крайна сметка се оказва чуден дар!
Д-р Илейн Н. Арън започва да изучава чувствителността на сетивното възприятие още през 1992 г. и освен на научни статии по темата, тя е авторка и на книгите: Влюбеният свръхчувствителен човек, Наръчник на свръхчувствителния човек и Недооцененият аз. Известна е и със своите проучвания в областта на интимните връзки, които прави заедно със съпруга си Арт Арън. Д-р Арън е завършила института по психология „Юнг“ в Сан Франциско. Тя работи като психотерапевт в Района на залива и освен това води публични и професионални семинари. Повече информация за нея и нейния тримесечен бюлетин Зона на комфорта може да намерите на www.hsperson.com.
Откъс от „Свръхчувствителните деца“ от д-р Илейн Н. Арън
„Когато пуснах съобщение, че искам да интервюирам свръхчувствителни хора, аз бях затрупана от обаждания на доброволци. В крайна сметка избрах четиридесет мъже и жени от най-различни възрасти и социални прослойки и с всеки от тях проведох интервю с продължителност три часа. В момента, в който разбираха с какъв термин описвам тяхната черта, тези хора веднага пожелаваха да ми разкажат за нея и за това защо тя означаваше толкова много за тях. (Много възрастни си купуват моята книга Свръхчувствителните хора просто защото се разпознават още в заглавието, както и вие може да сте си купили настоящата книга, защото сте разпознали в заглавието ѝ своето дете.)
Благодарение на тези интервюта аз успях да систематизирам много от характеристиките на свръхчувствителността и въз основа на записките и наблюденията си съставих един по-дълъг, а впоследствие и един по-кратък въпросник (вж. стр. 141–142), които стигнаха до хиляди хора. Онези около 20 процента от хората, които са свръхчувствителни, незабавно схващат идеята и се разпознават в описанието. Останалите около 80 процента наистина „не схващат“ за какво иде реч и някои отговарят с „не“ на всеки въпрос. Същите проценти се оформиха и при телефонното проучване, в което интервюирах хора, подбрани на случаен принцип. Оказа се, че чувствителните хора наистина се различават от другите.
Оттогава насетне аз започнах да пиша и да преподавам по темата и не след дълго разбрах, че хората имат нужда от книга за отглеждането и възпитанието на свръхчувствителните деца. Наслушах се на тъжните истории на хора с трудно детство, които бяха минали през големи неволи само защото добронамерените им родители не са знаели как да се грижат за свръхчувствителни деца. Затова започнах да интервюирам родители и деца и благодарение на тези разговори съставих въпросник, който стигна до стотици родители на всякакви деца. Това проучване, в което целта ми беше да направя възможно най-точно разграничение между СЧД и не-СЧД, стига до вас под формата на въпросника, който излагам в края на Въведението на книгата.
Какво е свръхчувствителност?
Свръхчувствителните индивиди притежават вродената склонност да забелязват повече детайли в средата и да размишляват задълбочено, преди да действат, за разлика от останалите хора, които не са толкова наблюдателни и действат по-бързо и импулсивно. В резултат на това СЧХ и СЧД обикновено са състрадателни, умни, интуитивни, творчески натури и освен това са предпазливи и съвестни (защото добре съзнават последствията от евентуалните злодеяния и съответно избягват да вършат такива). Освен това те много по-лесно се изнервят, когато са подложени на „силни шумове“ и засипани от голямо количество информация. Затова избягват шумни места и сбирки и другите често ги смятат за срамежливи и свити или за „задръстени“. А когато не могат да избегнат свръхстимулацията, те правят впечатление на хора, които „лесно се разстройват“ и са „твърде чувствителни“.
И макар да забелязват повече неща, не може да се каже, че имат по-добро зрение, слух, обоняние, осезание или вкус от другите хора, въпреки че болшинството от тях твърдят, че поне едно от сетивата им е особено добре развито. Същественото при тях е, че мозъкът им обработва информацията по-задълбочено. Наред с това свръхчувствителните хора, възрастни и деца, имат и по-бързи рефлекси (реакция, която обикновено произтича от гръбначния мозък); по-чувствителни са към болка, лекарства и стимуланти, имат по-реактивна имунна система и по-често страдат от алергии. В известен смисъл цялото им тяло е устроено така, че да подлага на щателна проверка всичко, което постъпва в него.”