В съвременните градски условия може да си направим импровизирана градина на балкона. Семената трябва да се избират внимателно, указанията в упътванията към тях да се спазват стриктно. След като вече растението е засадено в началото в по-малък съд, предстои да се пренесе в подходяща за бъдещите размери на цветето саксия. Специалистите препоръчват да се използват наличните на пазара миксирани почви, защото в тях има нужните за растежа вещества. Цветята трябва да се поставят в самостоятелни саксии, предварително измити и дезинфекцирани. Поливането трябва да става, така че да не засегне пряко самото растение. Засадените цветя – първия ден се оставят на открито 4 часа. След това се следват индивидуалните инструкции – директно слънце, лека сянка или пълна сянка. Втория ден престояват 6 часа, третия – за 8, преди да се поставят за постоянно навън.
 
Изложението на балкона предполага и избор на цвете. На юг – калдъръмче, петунии, бегонии и др. Мушкатото също е слънчелюбиво, но трябва да се пази от пряка слънчева светлина през лятото в ранния следобед. На сенчести и полусенчести места могат да се отглеждат здравец, момина сълза, циганче, бегония и др., а на изток – латинки.
 
Мушкато е най-разпространеното цвете в света. Произхожда от Южна Африка и вирее навсякъде, понася сухия въздух. Отглежда се лесно от резник или семе. Много красиво е мушкатото П. пелтатум с падащи стъбла, наречено у нас сакъзче. Стъблото е дълго, стелещо се, което прави растението подходящо за висящи кошници. Листата му са лъскави и напомнят тези на бръшляна. За него се препоръчва източно или северно изложение. Мушкатото се полива обилно и след като почвата стане леко влажна, тогава се полива отново. Не обича да го преполиват. Не изисква въздушна влажност.
 
Петунията е едногодишно растение, което цъфти от май до късна есен и изисква редовно поливане. Цветовете ѝ са: бяло, розово, червено, виолетово, синьо. Сравнително отскоро са селектирани и жълти сортове.
 
Бегонията носи името на френския ботаник Мишел Бегон (1638-1710). Съществува голямо разнообразие от нейните видове. Сред тях са вечноцъфтящите, наричани восъчни. Те са с множество компактно растящи клончета, осеяни с почти кръгли зелени или червеникави листа, покрити с восъчен налип. Те цъфтят на интервали почти целогодишно и се радват на голяма популярност. Много са подходящи за балконите пред лятото. Тъй като тези бегонии са сукулетни, почвата им трябва почти да изсъхне, преди да се полеят отново.През лятото издържат на най-ярките лъчи.През март се изважда грудката /прибрана преди това на хладно/ на вида бегония тубероза и се присажда в нова пръст, полива се и се внася на топло. Когато се покажат новите стъбълца, грудката се изважда и се разпределя на части така, че всяка да има поне едно стъбло след което се засаждат новите растения. Съществуват и т.н. царска бегония, тигрова бегония, бегония-железен кръст, бегония – слонско ухо и др.
 
Игликите са дошли при нас от провинция Юнан в Китай. Те внасят много цвят и светлина в домовете. Изискват максимално количество светлина, но трябва да се пази от преки слънчеви лъчи. Цъфтежът ѝ е около шест седмици.
 
Теменужката е едногодишно или двугодишно растение. Различните сортове могат да цъфтят през март – април, септември – октомври. В топлите дни се полива умерено. Растенията се засаждат на разстояние 10 – 15 см. едно от друго, като почвата им не бива да изсъхва. Препоръчително е да се полива отдолу в подложката два пъти седмично. Тъй като обича въздушна влажност, а не бива да се пръска с вода, за да не загиват листата е необходимо саксията да е върху подложка с мокри камъчета. През пролетта и лятото трябва да се подхранва на две седмици.
 
Латинката обича топло време, така че семената й се засаждат през април. Латинката не понася разсаждане, тъй като има деликатна коренова система. Добре е семенцата й да се посадят в съд, в който ще се развива и занапред. Обича светлината, но тя не трябва да е прекомерна. Вирее в умерено влажна почва. Полива се само, когато почвата изсъхне.
 
Циганчето представлява стайно растение. Цъфти целогодишно. Произхожда от тропическите гори на Нова Гвинея и Източна Африка. Семената му се разпиляват при най-лекото докосване. Отглежда се лесно , но изисква грижи. За да бъдат кичести стъблата, трябва често да се отщипват връхчетата, а напролет да се подкастрят ниско зрелите екземпляри. Стъблата на традиционните видове са много чупливи, затова се нуждаят от подпора. Необходимо е и редовно поливане през летните дни. Размножаването на циганчето става чрез натопено във вода клонче.
 
Далия (Dahlia) – е името в памет на шведския ботаник Андреас Дал. От Испания (там семената са дошли от Мексико) тя била пренесена първо в Англия, а по-късно във Франция и Германия. У нас цветето е познато с името гергина (Georgina), дадено от немския ботаник Вилденов в чест на петербургския академик, географ и етнограф Йоген Готлиб Георги. В домашни условия гергините най-често се размножават чрез отделяне на коренови грудки. Това се прави през пролетта, когато възобновителните пъпки станат добре видими. Всяка разчленена грудка трябва да носи част от кореновата шийка с 1-2 възобновителни пъпки (оченца). Засаждат се в саксии май или началото на юни.
 
Каланхоето цъфти през пролетта в пъстри цветове – оранжево, жълто, червено, розов. Размножава се с помощта на резници или семена, но навън трябва да е сравнително топло. Растението се пресажда на пролет. Вирее на топло и изисква влажна среда.
 
Калдъръмчето (Portulaca grandiflora) е едногодишно тревисто растение, с месести, полегнали стъбла, с червеникав цвят, високи до около 30 cm. Листата са месести и издължени, дълги до 2,5 cm. Цветовете са 2,5 – 3 cm в диаметър, с 5 венчелистчета, но се срещат и кичести, с двоен венец. Цъфти в разнообразни нюанси на червено, оранжево, жълто, цикламено и бяло. При повечето сортове цветовете се отварят само в слънчев ден. Произхожда от Южна и Централна Америка. Изисква слънчева светлина, вирее добре на южен балкон. Месестите му стъбла и листа му помагат да издържа на слънце и суша. Семената му се самозасяват и напролет покълват. Поливането може да бъдат ежеседмично или по-оскъдно. Калдаръмчето се размножаване чрез семена или резници. В края на лятото от изсъхналите семенници се събират семената за разсада. Те запазват своята кълняемост в продължение на три години.
 
Тагетес е растение с красиви цветове, а лесните и непретенциозни му качества го правят популярен на всички континенти. През лятото и конкретно във втората половина, поливанията трябва да намалеят, за да се удължи живота на семената. Това саксийно и градинско цвете е устойчиво на суша. Най-добре, обаче се отглежда на дренирана градинска постелка. Когато липсва вода, това може да се отрази неблагоприятно на красотата на цвета му, а прекаленото поливане води до загниване.
 
Незабравката е издръжливо растение с богато разклонение, което достига височина 15 – 25 cm, в зависимост от сорта. Има меки листа с къси власинки. Вирее в светли, полусенчести до сенчести местообитания. Цъфти от месец април до юли с кичести сини, бели или розови (според сорта) цветове, с диаметър 7 – 10 мм. Името „незабравка“ е свързано с множество легенди за верността, когато настъпи раздялата на влюбените.Семената се засяват през май или юни. Разсажда се през есента, за да цъфти на следващата пролет.
 
Азалията е красиво цвете, което създава омайни гледки със своите над 800 вида. През пролетта е добре саксията да бъде на открито, но хладно място, без пряка слънчева светлина.След цъфтежа трябва да се подреже много ниско , до 5 см, за да се стимулира новия растеж и доброто разклоняване. Може да се размножи през лятото от връхни резници, натопени в дъждовна вода.Препоръчва се поливането на азалията да става чрез потапяне на цялата саксия веднъж или два пъти седмично във вода. Не е необходимо да се пресажда растението всяка пролет, а само когато корените изпълват до край саксията.
 
В изложението са използвани и съвети от “Илюстрована енциклопедия на стайните растения” от Жечка Георгиева, ИК “Колибри” , 1999