Честотата на депресията нараства застрашително от няколко десетилетия. Днес се среща десет пъти повече, отколкото преди две поколения. Съвременните  хора  са станали много по-уязвими. Въпреки бързото нарастване на употребата на антидепресанти през последните години честотата на депресията в САЩ не е намаляла: тя се е увеличила. По последни данни от научни изследвания всеки четвърти американец – над седемдесет милиона души – в някакъв момент от живота си ще бъде застрашен.
 
В „Лек за депресията. Как да победим депресията без лекарства“ (превод: Радостин Желев, ИК „Колибри“) д-р Стивън С. Иларди предлага програма в 6 стъпки, наречена Терапевтична житейска промяна. Американският лекар и популяризатор, завършил клинична и социална психология, както и математика и икономика, понастоящем преподава в Университета в Канзас. Той е автор на над 40 професионални разработки и през активната си терапевтична дейност е лекувал депресията на няколкостотин пациенти.
 
Според него:
И шестте компонента на програмата ТЖП – омега-3 мастни киселини, ангажиращи ума занимания, физически упражнения, излагане на слънчева светлина, социални контакти и подобрен сън – притежават антидепресивни свойства. Това ни е известно от тоновете публикувани научни изследвания. Но ТЖП е единственият подход, който съчетава тези отделни елементи в цялостен вид – в комплексна програма от типа „стъпка по стъпка“, чието действие е много по-мощно от това на всеки от компонентите ѝ, взет поотделно.
Книгата „Лек за депресията. Как да победим депресията без лекарства“ разкрива, че в голям брой от случаите способността ни да се справяме с трудностите зависи и от начина, по който ги тълкуваме. Понякога нещата не са толкова катастрофални, колкото ни се струва. Добрите психотерапевти имат квалификация да помагат на пациентите с депресия да разглеждат подобни стресови ситуации в не толкова проблематична светлина. Един добър приятел или любим човек понякога може да изпълни подобна роля – като посочи явните и не толкова явните причини, поради които депресията прави дадена ситуация да изглежда по-мрачна, отколкото е в действителност.
 
“Очевидно не става дума за генетика, тъй като геномът на хората не може да се промени толкова бързо. Причината трябва да се крие в нещо друго. И това друго нещо, убеден съм, е начинът на живот. Помислете върху следните факти:
  • В американското общество има само една група хора, които не са засегнати от съвременната епидемия от депресия: амишите. Честотата на депресията сред амишите, чиито общности продължават ревностно да се придържат към начина на живот през осемнайсети век, е драстично пониска, отколкото сред останалото население на страната.
  • В развиващите се страни (в т. нар. трети свят) честотата на депресията в рамките на цял живот често пъти съставлява само малка част от тази на Запад. Само че в онези държави, в които хората преминават от по-традиционен към по-американизиран начин на живот, разпространението на депресията започва да нараства.
  • През последните години честотата на депресията расте неумолимо във всяка от т.нар. индустриално развити страни (като Великобритания, Германия, Австралия, Нова Зеландия и Южна Корея). Така че не е изолирано американско явление.
  • Западни изследователи са проучвали групи от хора в съвременния свят, чийто начин на живот включва лов и събирачество на плодове и ядивни растения – например племето калули в планините на Папуа-Нова Гвинея, – за наличие на психични заболявания. Забележителният извод, до който достигат, е, че клиничната депресия почти не се среща сред тези групи, чийто начин на живот е близък до този на нашите далечни предци. Въпреки че животът им е много труден – напълно са лишени от материалните удобства или напредъка на медицината, които ние приемаме за даденост, – те са „имунизирани“ срещу бича на депресията, който разрушава живота на много хора пред очите ни. (Може би най-показателен в това отношение е примерът на антрополога Едуард Шифълин, който живял сред племето калули в продължение на почти десетилетие и внимателно разпитал над две хиляди мъже, жени и деца относно начина, по който преживяват скръбта и депресията; той открил един-единствен човек, който се доближавал до пълните диагностични критерии за депресията като заболяване.)
 
Тези кроскултурни изследвания показват съвсем ясно следното: колкото по-„модерен“ начин на живот води дадено общество, толкова по-голяма е честотата на депресията в него. Може да ви се стори изненадващо, но обяснението е просто: човешкото тяло не е било създадено за съвременната постиндустриална среда. Допреди около дванайсет хиляди години, когато хората изобретили земеделието и започнали да опитомяват животни, всички жители на Земята се препитавали с лов и събиране на различни храни. Хората са живели като ловци събирачи през по-голямата част от човешката история.
 
А нашите гени продължават да отразяват това историческо развитие: те са се изменили съвсем малко от времето на предците ни ловци събирачи. Гените ни са все така прекрасно настроени към околната среда от древността и все още продължават да изграждат – на практика – тела на хора от каменната ера. За жалост, когато човешко тяло от каменната ера се сблъска със съвременната околна среда, последиците върху здравето могат да бъдат катастрофални.” Д-р Стивън С. Иларди – „Лек за депресията“