В навечерието на празника на жената – 8 март, „Колибри“ поднася на читателите  стилно издание с избрана лирика на голямата българска поетеса Елисавета Багряна. Художественото оформление на „Аз обичам самата любов“  е дело на Кирил Златков. Предговор и съставителство: Людмила Малинова-Димитрова и Людмил Димитров.
 
В тази книга поезията на Елисавета Багряна достига до българския читател по необичаен начин. Целта е  – читателят да я открие за себе си, (пре)прочитайки я. Съдържанието обхваща всички значими текстове на поетесата, въведени като чиста поезия: линеарен текст без начало и без край.
 
Хронологията на възникването на творбите е запазена. Но те не са подредени според вътрешните социокултурни и екзистенциални етапи и контексти, в които са публикувани. Премахнати са всички идеологически ограничения: граници (рамки), дати и пояснителни бележки. Творбите са поднесени така, че могат да се четат и в обратна последователност – отзад напред. По този начин непринуденото  художественото съзнание на Багряна, породило тази хармонична, тревожна, на места минорна и силно рефлективна лирика,  култивира у читателя взискателен вкус и усет за красотата на българския език.
 
„Лириката, намерила място в сборника „Аз обичам самата любов“ – според издателите, търси отговор на въпросите „Коя Багряна не познаваме?“ и „За коя Багряна обикновено не се говори?“ Днес, когато литературният ни избор не е управляван, нито ограничаван от външно налагани или пропагандни императиви, имаме сериозния шанс да открием за себе си и по този начин да реабилитираме най-добрата поезия, създадена от поетесата. Съдържанието на този сборник обхваща всички значими текстове на поетесата, въведени като чиста поезия: линеарен текст без начало и без край. Голямата тема у Багряна, разбира се, е любовта и на нея са подчинени – от нея произтичат – всички останали теми: пътешествията, … надмогването на гравитацията със или без „птица с моторно сърце“, самотата… Главният концепт на поетическото ѝ съзнание е, че влюбеният човек е извънположен спрямо света. Багряна е не само и не просто „Стихии“, „Кукувица“ или „До моя син на фронта“: тя е елитарен автор, който може да бъде четен от всекиго – всъщност най-труднопостижимата амбивалентност в нечий творчески процес.“
 
Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева) е една от най-изявените български поетеси, авторка на детски книги и преводачка, родена през 1893г. в София. Сътрудничила е на различни медии: „Вестник на жената“, вестниците „Лик“ и „Литературен форум“, списанията „Съвременник“, „Златорог“, „Изкуство“ и други. Утвърждава се като поет с издаването на първата си книга „Вечната и святата“ (1927). Дългият ѝ творчески път минава през различни идейно-художествени търсения и очертава няколко нейни преображения. Лириката на Багряна е преведена на 30 езика и издадена във Франция, Гърция, Чехословакия, Югославия, Румъния, Италия, Швеция, Полша и други страни.
 
Елисавета Багряна – „Аз обичам самата любов“ Избрана лирика
 
СЪН
 
Аз те срещнах – и бликна в душата ми песен
на предчувствие, радост и страх –
сякаш топло крило ме издигна, понесе,
сякаш в някакъв сън заживях.
 
Засънувах аз синия пламък, пробляснал
в удължените странни очи –
покоряващ неволно, обещаващ неясно,
като спомена – скъп и горчив.
 
Знам, че още преди да се сгрее земята
и стопи навалелият сняг,
преди първия полъх на пролет и лято
аз ще бъда разбудена пак –
 
и от мойте възторзи, надежди, победи
ще остане – един спомен тих,
една гънка горчива край устните бледи
и в тетрадката – някой нов стих.