Монголската армия под предводителството на Чингис хан за двайсет и пет години успява да покори повече земи и народи, отколкото римляните за четири века. Неговото име се е превърнало в синоним на жестокост и варварство в паметта на много народи. В своята книга „Чингис хан и формирането на модерността“ Джак Уедърфорд осветлява образа на война от друг ъгъл – като справедлив и прогресивен водач. Създадената от него империя донася безпрецедентен подем на културните взаимодействия, разширяване на търговията и оказва силно влияние върху Европейския ренесанс. Чингис хан отменя изтезанията, дава универсална религиозна свобода и разрушава феодалните системи. Чрез възхода си в контекста на една племенна култура и на едно цивилизацинно развитие, той се изявява като велик лидер, който преобръща представите за това как се е формирал модерният свят.
 
Манмохан Сингх, министър-председател на Индия, обобщава: „С моята работа ми остава много малко време за четене. Но от малкото книги, които съм прочел, любимата ми е „Чингис хан и формирането на модерността“ от Джак Уедърфорд. Това е забележителна книга, която показва Чингис хан в напълно нова светлина. Показва, че преди всичко е бил секуларен лидер“.
 
Джак Уедърфорд е автор на бестселърите „Чингис хан и формирането на модерността“, „Даровете на индианците. Как коренните жители на Америка преобразиха света“ (Indian Givers: How Native Americans Transformed the World), „Тайната история на монголските царици“ (The Secret History of the Mongol Queens) и „История на парите“ (The History of Money). Специалист по племенните народи, той дълги години преподава антропология в колежа „Макалистър“ в Минесота. Освен в САЩ, Уедърфорд прекарва голяма част от времето си в Монголия.
 
Откъс от „Чингис хан“ от Джак Уедърфорд
 
„През вековете в хълмистите, обрасли с трева степи във вътрешността на Азия, воинът скотовъдец носел Знаме на духа, сулде, направено от конски косми, взети от неговите най-добри жребци и завързани за дръжката на копие точно под острието. Навсякъде, където спирал да лагерува, воинът забивал пред входа си Знамето на духа като знак за своята идентичност и свой постоянен страж. Знамето на духа винаги стояло на открито, под Вечното синьо небе, което монголите издигали в култ. Конските косми се веели на степния бриз, който духа почти постоянно, като улавяли мощта на вятъра, небето и слънцето, а знамето предавало тази мощ от природата на воина. Вятърът в конските косми вдъхновявал мечтите на боеца и му давал кураж да следва съдбата си. Развяваното и усуквано от вятъра знаме подканвало своя собственик да се стреми напред, примамвало го от едно място към друго, за да търси по-добри пасища, да изследва нови възможности и да се впуска в приключения, да гради собствената си съдба в живота си на този свят. Мъжът и неговото Знаме на духа се преплитали в толкова тясно единство, че казвали, че след смъртта на воина неговият дух остава завинаги в тези конски кичури. Докато воинът бил жив, в знамето от конски косми се съдържала неговата съдба; в смъртта то ставало негова душа. Физическото тяло бързо преминавало във властта на природата, но душата живеела вечно в конските кичури, за да вдъхновява бъдещите поколения.
 
Чингис хан имал едно знаме от бели коне за мирно време и едно от черни коне, с което да води хората си във война. Бялото изчезнало на ранен етап от историята, но черното се запазило като хранилище на душата му. През столетията след неговата смърт монголите продължавали да почитат знамето, в което живеела душата му. През XVI в. един от неговите потомци, ламата Дзанабадзар, построил манастира с тази специална мисия – да съхранява знамето, което се веело в него. В бури и урагани, нашествия и граждански войни повече от хиляда монаси от сектата „Жълта шапка“ в тибетския будизъм пазили великото знаме, но се оказали безсилни пред тоталитарната политика на двайсетия век. Монасите били избити и Знамето на духа изчезнало.
 
Чингис хан не бил предопределен за своята съдба; той сам бил нейният творец.“