Ралф Уолдо Емерсън е американски мислител и писател, чиято философска проза граничи с поезия, основоположник на движението трансцендентализъм, посветил живота си на борбата за утвърждаване на индивидуална свобода – днес считана за типична черта на американския характер и основно човешко право. Емерсън се ангажира и с движението срещу робството. Изказва се и по въпроса за женските права. Представяме ви 10 мисли за успехът, любовта и душата.
„Нашата главна нужда е от някой, който да ни вдъхновява да бъдем това, което знаем, че можем да бъдем.“
„Всеки човек има своето призвание. Талантът е призвание. Има една посока, в която цялото пространство е открито пред него. Той притежава способности, които безмълвно го приканват нататък към неспирно усилие. Той няма съперник. Защото, колкото по-искрено се опира върху своите способности, толкова повече ще се различава неговата работа от работата на всекиго другиго.“
„Да се смееш често и по много, да спечелиш уважението на интелигентни хора и обичта на децата… да цениш красивото, да откриваш най-доброто у другите, да оставиш света малко по-добър… да знаеш, че дори един човек диша по-леко, защото те е имало. Това е успех!“
 „В живота на всеки образован човек идва време, когато той стига до заключението, че завистта е невежество, че имитацията е самоубийство, че човек трябва да се приеме – за добро или зло – такъв, какъвто е….
 „Прави нещата, които се страхуваш да правиш, и страхът ще умре.
 „Никой не може да научи онова, за чието научаване не е подготвен, колкото и близо да е то до неговия  поглед. Бог все ни предпазва от идеи, за които не сме готови. Очите ни остават затворени за неща, които са пред нас, докато не дойде часът, когато умът е съзрял.“
 „Хората виждат само това, което са подготвени да видят.“
„Но няма ли да бъдем погрешно разбрани?“  Толкова ли е лошо, питам аз, да бъдете разбрани погрешно? Питагор е бил разбиран погрешно, и Сократ, и Исус, и Коперник, и Нютон. И всеки чист и мъдър дух. Да бъдеш велик, означава да бъдеш погрешно разбран….“
„Недоволството е липса на вяра в самия себе си: то е слабост на волята. Нашето съчувствие е също така недостойно. Ние отиваме при онези, които глупаво хлипат, сядаме при тях и заплакваме за компания, вместо да ги заредим с истина и здраве чрез груби електрични шокове, връщайки ги отново при техният собствен разум.
“Най-търсената добродетел се оказва конформизмът. А конформизмът не търпи реалности и съзидатели, той предпочита имена и навици…. Великият човек е този, който и насред тълпата запазва своята независимост и самота.“