В време на изпитания се проявява истинската природа на всеки отделен човек. В живота има много примери за низост и благородство, за предателство и героизъм. Нашето съвремие отново ни изправя пред кризи, пред избори, пред проблеми и решения в глобален и личностен мащаб. Затова обръщането към миналото може би ще ни помогне в откриването на вярната посока, ще ни даде кураж да продължим напред. Напред като отговорни и достойни Хора. Поуките от Историята са нашите примери…
 
Издателство “Изток-Запад“ предлага на своите читатели книгата на Сергей Яров „Ленинград. Живот под обсада“.
 
Сергей Яров (1959–2015) е руски историк, автор на книги за историята на Русия през XX в., специалист по историята на блокадата на Ленинград и по историческа психология. Преподавател в РГПУ „А. И. Херцен“ и Европейския университет в Санкт Петербург. През 2014 г. за книгата „Ленинград. Живот под обсада“ получава литературната награда „Просветител“ в категорията „Хуманитарни науки“.
 
Писателят споделя:
Тази книга е за преживяното от жителите на Ленинград по време на блокадата. Има установено, станало класическо описание на героизма и на издръжливостта им. Те не се оплакват, подкрепят отчаяните, търпеливо понасят трудностите, вярват в по-добро бъдеще. И в най-трудните моменти са добронамерени, мислят и за ближния, готови са да дадат всичко, за да му помогнат. Но когато видим страшните картини на умиращите ленинградчани, разбираме, че трябва по друг начин да преценим техните действия. Това е книга за подвига, но тук читателят няма да намери обичайните патосни слова. Те са излишни. Всеки е направил каквото трябва, но като се е сплотил с други, е създал онази непреодолима стена, която е предпазила града от пропадането в бездната. Тези хора не са избрали сами съдбата си, но когато е настъпил смъртният им час, мнозина от тях са го посрещнали достойно.
Свидетелствата на очевидците на блокадата, на загиналите и на оцелелите, създават впечатляващо силна фреска на мъченичеството на великия град. Никой никога няма да може да я заличи. Такъв е този град – безпомощен срещу снарядите и нападенията, наранен и осакатен, но и чертаещ с развалините си границите, които никой не може да премине. Такива са тези хора – подпухнали, залитащи, търсещи трохи хляб, измъчвани от студ и глад, отучили се да плачат, но останали хора.
Ето ги.